На излизане от сградата Адам се отчая с бързината, с която се спускаше асансьорът. Беше пропътувал осем хиляди километра и физически се намираше много по-близо до жена си. Обаче изглежда му предстоеше още дълъг път, а единственото, което знаеше със сигурност, беше фактът, че нищо от живота му досега не го беше подготвило за такова пътуване.
11.
Четвъртък, 26 април — неделя, 29 април 2007 година
След толкова много дни, прекарани в мрак и меланхолия, Морган почти беше забравила как изглежда слънцето. Но сега, рано в една ветровита и сияйна сутрин, целият свят беше окъпан в слънце. Седяха един срещу друг на бели пластмасови столове в сянката на огромна финикова палма с разперени клони. „Ще ни пази сянка — каза Сал — и няма да се виждаме отгоре.“ Охраната се беше скрила отстрани на сградата — просторна вила с три наземни етажа и с мазе, което тя познаваше добре. На масата между тях Зейнаб сложи чинии с хумус, тънки питки, маслини, табуле, варени яйца, сладкиши и фурми, а също две големи чаши палестински ментов чай. Не виждаше нищо отвъд високите зидове край къщата, но усещаше близостта на морето, долавяше острия му мирис. Сигурно бяха близо до Рафа, най-слабо населеното място в ивицата Газа. От време на време Морган чуваше шум от коли или от самолети, но звучаха далечни — сигурно къщата беше встрани от пътя. Тя беше нащрек. Обаче ако под „добро ченге“ Сал бе имал предвид това, би могла да привикне към него.
— Време е да ти разкажа малко за себе си — каза той, дояждайки последния от няколко сладкиша. — Още не знаеш как се казвам: наричай ме Абу Мустафа. Сигурно си се досетила, че съм живял известно време на Запад. Всъщност учих в Америка. На четирийсет и една години съм и като теб имам деца — две момчета и едно момиче, които не виждам често. Не съм от тук, а от съседна държава. Ако такава е волята на Аллах, когато приключим тук, ще мога за малко да се прибера у дома. Трудно е да си разделен от семейството си, нали?
Морган кимна. Не беше очаквала това: — Сал — Абу Мусафа — да се опитва да се държи любезно и състрадателно, джихадист с чувства. Този човек беше участвал в изтезанията й и контрастът беше много силен, почти невъобразим. Но после Морган си спомни обучението си за провеждане на разпити под ръководството на Фил — едновременно шпионин и психолог с докторат. „Човекът, когото разпитвате, може да мрази американците — обясняваше лекторът. — Убедите ли го, че и двамата сте представители на човешкия род, вратата на съзнанието му ще се открехне. Как го постигам аз? Изпълнявам монолог. Говоря за себе си, за да предизвикам усещането, че имаме нещо общо, споделени преживявания. Важните въпроси, на които искам отговори, може да дойдат на дневен ред по-късно. Целта в този случай наричаме „регулиране на когнитивните аргументи“ — приближаване на гледната точка на субекта към тази на разпитващия. Най-добрите разпитващи са онези, които умеят да приспособяват монолога си и които прозират различните стратегии, необходими за всеки задържан.“
Вече имаше признаци, че планират промяна на стратегията: позволяваха й всеки ден да си взима душ и да облича чисти дрехи, и то не оранжев гащеризон като през първите дни от пленничеството й, а свободни фланелки и долнища на анцуг. Милите думи на Абу Мустафа за семейството му бяха просто следващата стъпка. Обаче той сякаш не се преструваше, докато описваше постиженията на децата си.
— Както несъмнено знаеш, щом се казвам Абу Мустафа, най-големият ми син се казва Мустафа. Той е почти на шестнайсет и макар да обича спорта, иншаллах, ще стане лекар или инженер. Следващата е Фатима — тя е само на тринайсет, но вече знае английски, френски и арабски. И накрая малкият Осама. Той още е малък немирник. На седем е.
Морган се питаше дали би могла да обърне в своя полза това внезапно появило се ново отношение. Имаше възможност да научи повече за Абу Мустафа. Например, щом дъщеря му учеше френски и английски, най-вероятно посещаваше частно училище и семейството разполагаше с пари. В наши дни къде арабчетата учат френски? В Ливан? В Йордания? Може би в Сирия?
— Значи най-малкото ти дете е родено през 2000 година, доста преди единайсети септември — отбеляза тя. — Тогава вече беше ли се посветил на джихад?
— Името на сина ми означава „лъв“, но няма нищо общо с Бен Ладен. Много мюсюлмански бебета получаваха това име далеч преди единайсети септември.