Тя опита отново:
— Къде си учил в Америка? Кое те разгневи толкова?
— Госпожо Купър, не го приемай като проява на неуважение, но ме разгневи животът на неверниците. А когато установих, че неверниците властват и в мюсюлманските земи, в някои буквално, в други само духовно, и че законът на Аллах е отхвърлен, а неверниците пълнят затворите си с мюсюлмански бойци, които се опитват да го възродят, тогава осъзнах, че дълг на всеки мюсюлманин е да практикува джихад.
Позната реч, към която се придържаха мнозина екстремисти — от Саид Кутб, идеолога на „Ал-Кайда“, до Халид Шейх Мохамед, човека, планирал атентатите от единайсети септември, който в момента се намираше в Гуантанамо. Опитали от насладите на Запада, те се бяха отвратили от тях.
— Разкажи ми за съпругата си — каза Морган. — Тя как се справя, докато ти си далеч и водиш славната си борба? Сигурна съм, че не си е представяла такъв живот.
Абу Мустафа отпи от чая.
— Много си проницателна. Тя също е образован човек, лекарка е. Тя би предпочела животът ни да е като преди, когато работех в офис и се прибирах у дома всяка вечер. Обаче според обичаите ни жената се подчинява на съпруга си.
— Което не означава, че е щастлива.
— Тя е добра мюсюлманка. Споделяме еднакви ценности. — Абу Мустафа разпери ръце: — Поне е в безопасност. Ти обаче си обърнала гръб на физическата безопасност. Какво те накара да го направиш?
Морган се замисли. Какво я беше накарало да постъпи по този начин? Защо беше толкова категорична да се върне към работата на терен, че бе пренебрегнала всяко предупреждение и беше затворила очи за въздействието от решенията й върху брака и децата? Отговорът й се струваше очевиден: просто така искаше, това я определяше като личност, това имаше нужда да прави, за да се чувства реализирана. Сега решението й изглеждаше себично. Пое си дълбоко въздух, опитвайки да се овладее и надявайки се Абу Мустафа да не забележи въздействието на въпроса върху разклатената й психика.
— Съжалявам, не исках да те разстройвам — каза той. — Разбирам те, защото понякога и аз се чувствам така. След два дни Фатима ще навърши четиринайсет, а аз ще пропусна рождения й ден. Не мога дори да й се обадя, да не би твоите американски приятели или ционистите да проследят телефонния сигнал и да ни изпратят ракета. Как успявам да продължа напред ли? Благодарение на вярата си, че постъпвам правилно, че действията ми са в името на справедливостта, и съм убеден, че такава е волята на Аллах.
Морган се окопити:
— Е, Абу Мустафа, аз също вярвам в мисията си и във великия експеримент в името на човешката свобода, каквито са Съединените щати. И нека те уверя, че това не ни сближава, а ни прави противоположни много повече, отколкото си представяш.
След първия си разговор в къщата те се срещнаха и следващите две сутрини. Морган си припомни още едно от основните наставления на Фил за водене на разпит: „Докато все още се опитвате да доведете субекта до мига на вземането на решение, до мига, когато се пречупва, техники като изолацията и лишаването от сън имат своите предимства. Но след този момент, когато субектът вече е проговорил, трябва да го нахраните и да го оставите да си почине. Иначе той ще бъде прекалено изтощен, за да си припомня важна информация.“
Продължаваха да я държат в мазето, когато не беше с Абу Мустафа. Но макар да беше лишена от естествена светлина, я преместиха в по-голяма стая с едно легло. Позволиха й да си вземе и шаха. Доколкото Морган можеше да прецени, нямаше скрити камери и за пръв път от началото на своя плен усети, че би могла да поспортува. Всяка сутрин правеше коремни преси, лицеви опори и Пилатес на килима, с който беше застлана част от пода. Храната се подобри. Понякога Зейнаб дори се усмихваше.
Морган беше наясно със Стокхолмския синдром, възможната силна връзка между терористите и техните затворници. Първо настъпваше липсата на контрол и пълната зависимост от похитителите, после идваше ред на признателността за неочакваната проява на доброта, накрая — усещането за дълг, което щеше да я принуди да издаде тайните си. След първите изпълнени с насилие срещи с Абу Мустафа й се струваше почти невъзможно да преживее развитието на подобни отношения с него. Обаче компанията му започваше да й допада и дори очакваше срещите им с нетърпение. Засега нищо не беше издала пред него, но се питаше дали и той не е преминал през професионална подготовка. Дали не е работил в разузнаването?
Отново седяха под финиковата палма. Освен обичайната за Близкия изток закуска днес имаше чаши и кана с някакъв тъмночервен сок.