Адам съзнаваше, че сега той може да се окаже полезен политически контакт, и преди два дни замина с автобус до Йерусалим, където с Райли обядваха в арабски ресторант близо до портата за Яфа. Райли обеща да осигури документите и да го заведе в Газа при първа възможност. Не можеха да пренощуват. А и Адам не разполагаше с много време. Всеки ден се обаждаше на децата и беше съвсем ясно, че те искат той да се върне. Предната вечер баща му подчерта тяхното послание: „Знам, че трябва да направиш каквото можеш. Но не отсъствай прекалено дълго. Винаги можеш да заминеш пак.“
Адам се чудеше дали най-накрая няма да му се удаде възможност да отиде на брега, когато звънна мобилният му телефон. Беше Гари.
— Зает ли си, Адам?
— В момента не.
— В такъв случай можеш да дойдеш в кабинета на Юджин. Знаеш къде е.
Майк го чакаше във фоайето на посолството, облечен с панталони с цвят каки и хавайска риза на цветя.
— Внимавай — предупреди го, — не знам какво си направил, но шефът е бесен.
Гари и Юджин седяха на стъклената заседателна маса.
— Седни, Адам — поде Гари, без да му подаде ръка. — А после, тъй като всички работим за една цел, се надявам да ми разкажеш какво правиш тук.
— Какво, всичко ли? — попита Адам.
— Само важните неща. Не ме интересува дали си разглеждал забележителностите. А какво си правил, опитвайки се да намериш съпругата си.
— Мога да ви задам същия въпрос.
Гари изгледа Майк и Юджин.
— Господа, господин Купър се прави на умник!
Майк и Юджин се смутиха.
— Не се правя на умник — възрази Адам. — Просто изтъквам, че последното съобщение от Морган на гласовата ми поща е отпреди трийсет и два дни, а напредъкът ви е удивително нищожен.
— Е, може би щяхме да напреднем повече, ако ти не ни създаваше тревоги.
— Какво искаш да кажеш?
— Какво си правил, по дяволите, с нелегален член на ХАМАС в жилищен блок в Лод? С човек, длъжен съм да добавя, който в момента е в израелски арест?
Адам не успя да прикрие чувствата си. Беше съсипан. Как се бе случило? Беше изпълнил буквално наставленията на Имад как да избегне проследяване, но за жалост, помисли си той мрачно, не беше професионалист за разлика от тези хора.
— Арестуван ли? Защо? Защото се е съгласил да разговаря с мен?
— О, Адам! — Снизходителното, престорено съчувствие на Гари. — Знам колко са трудни тези няколко седмици за теб. Ти си храбър човек, също като жена си, и това е достойно за възхищение. Разбирам какво се опитваш да постигнеш. Ние не разговаряме с ислямистите, затова си решил, че вероятно благодарение на адвокатската си практика като техен защитник ти можеш да го сториш. Обаче ме изслушай, за бога. Послушай човек с почти три десетилетия опит. Този регион е змийско гнездо. Никой и нищо не са каквото изглеждат. Така че новият ти приятел Башир ал-Овдех може и да ти се е сторил отзивчив, но със сигурност ще ти устрои капан, когато осъществиш пътуването си до Газа. Да, приятелю, и за това знаем. Но ето каква е истината. Ал-Овдех е негодник. От „Шин Бен“ го издирват от години. Направил си им услуга. Проследили са те и ти си ги отвел при него. Изглежда се е получило поне едно добро.
Адам впери поглед в Гари, без да продума.
— Сега чуй какви са фактите за живота тук. Групировката, която твърди, че държи Морган в плен, е „Джанбия ал-Ислам“. Имам добри приятели в тази част на света — опитни израелски разузнавачи, и те споделят с мен неща, които може би не трябва да споделят. Момчета, които познавам от години. Прекарах известно време с тях и те са сигурни, че „Джанбия“ е измама, фасада.
На мен не ми изглеждаха много фалшиви. И със сигурност съвсем истински са изтезавали съпругата ми.
— Така е. Не се опитвам да го омаловажавам. Но са фасада. Похитителите искат да ги мислим за нова радикална групировка, много по-екстремна от ХАМАС. А всъщност са ХАМАС. Отвличането на Морган е организирано така, че да обслужи крайната цел на ХАМАС — да завземе Газа и Западния бряг. Каквито и обещания да дават, последното, което ще направят, е да ти помогнат. Следователно, ако отидеш в Газа и се опиташ да се свържеш с тях, не само рискуваш живота си, ами си е и чиста загуба на време.