— Моля? С какво похищението на Морган ще помогне на ХАМАС? Съжалявам, но не разбирам.
Гари въздъхна.
— Сложно е като всичко останало в Близкия изток. Затова внимавай. Според моите източници ХАМАС ще предизвикат огромна медийна сензация, като обявят, че са намерили Морган и са я освободили. Ще я покажат по телевизията и ще я изпратят у дома, като през цялото време ще внушават на света, че вече не са терористи, а са зряла политическа организация, достойна да бъде призната от международната общност. Обаче, Адам, това са глупости. Многобройни пластове от лъжи и измами — така е в този регион. Всичко е само илюзия, изфабрикувана, за да подобрят имиджа си. Нагазил си в дълбоки води, които не са по силите ти. И вече е време да се отдръпнеш. Върни се у дома. Посвети се на децата си. И бъди малко по-търпелив, мамка му, ясно?
Гари звучеше убедително. Обаче Адам не му вярваше. Аргументите му бяха твърде заплетени, а ако отвличането на Морган беше само политически театър, тогава защо похитителите й я бяха изтезавали, и то по начин, който можеше да сложи край на живота й?
— Пет пари не давам какво казват израелските ти приятели — отговори Адам. — Може и да са прави. А може и да не са, така че, ако нямате нищо против, а дори да имате, бих искал да имам шанса сам да преценявам нещата. Израелците не могат да отидат в Газа. Аз мога. И ще го направя. А после, след като си съставя мнение, ще се прибера у дома. Или поне в Англия.
— Не работиш за мен, затова не мога да ти нареждам какво да правиш — изрече сърдито Гари. — Но дано да си готов да оставиш децата си сираци, господин Купър, защото ако така разиграеш нещата, ще предизвикаш смъртта си. Животът си е твой. Обаче това, което ме вбесява, е, че ако отидеш в Газа и се поставиш в услуга на ХАМАС, няма да постигнеш нищо, само ще изложиш още хора на опасността да бъдат отвлечени — хора, които няма да се справят толкова добре, колкото се надявам и се моля да се справя Морган. Така че върви на безценното си пътуване заедно с господин Райли, но не забравяй какви ще бъдат последиците.
12.
Сряда, 2 май 2007 година
Предната вечер Адам си беше купил сладкиш и докато чакаше Колин Райли, го изяде с чаша нес кафе, което си направи в стаята. Докато се хранеше, отново прегледа репортажа за залавянето на Башир ал-Овдех във вчерашния брой на вестник „Хаарец“. Не можеше да се освободи от тревогата си, че приятелите на Ал-Овдех в Газа ще обвиняват него за залавянето му, но беше твърдо решен да използва телефонния номер, който той му беше дал. Какво друго му оставаше?
Слезе долу в шест и половина, а Райли пристигна с черния си джип почти веднага.
— Документите ти са наред — каза той с фалшив германски акцент. — Можеш да влезеш в Газа, мястото, което хората отчаяно се опитват да напуснат. Съжалявам, че тръгваме толкова рано.
Улиците на града все още бяха пусти и скоро стигнаха до шосето. Докато пътуваха, Колин запозна Адам с някои основни правила:
— Трябва да разбереш, че като финансирана от американското правителство програма на нас ни е строго забранено да имаме вземане-даване с ХАМАС. Ще те заведа в град Газа и можеш да дойдеш в кабинета ми, но след това си сам. Не мога да ти предоставя и някой от шофьорите си. Имам да решавам проблеми, свързани с мениджмънта. Но трябва да се върнеш в офиса до четири часа. Иначе ще се наложи да пренощуваме в Газа. Ако не успееш, ще те изчакам. Обаче ако изобщо си намерим място в някой хотел, няма да ти бъде никак удобно.
— Нали Ерес е отворен до шест?
— Така е, но макар да е на не повече от осем километра от офиса, тук изминаването на това разстояние може да отнеме доста време. Никога не се знае какво е положението с пътните блокади.
— Ясно.
— Въпреки това, ако имаме късмет, няма да попаднем на престрелка.
Адам потъна в мислите си. Какво се надяваше да постигне? Наистина ли смяташе, че ще влезе в Газа за по-малко от дванайсет часа, ще се срещне с някакъв боец от ХАМАС, който ще му обещае да зареже всичко останало и да намери Морган? Скоро се наложи да прекъсне унеса си. Бяха пристигнали в Ерес.
— Ето ни тук — оповести Колин и заключи колата. — Помни, израелците ще знаят кой си и защо влизаш. Обаче според документите идваш като мой асистент. Просто се придържай към тази версия, ако някой попита. Нямаше да ти дадат разрешение, ако наистина имаха възражения.
Бяха подранили и зачакаха пред терминала на топлещото слънце. Въздухът неочаквано потрепери. Тревожно близо се разнесе разтърсващ вътрешностите взрив.