Близо час опашката не помръдна, защото в кабинката нямаше никого. Стана почти шест часът, преди отново да стъпят на израелска територия.
Адам се почувства дезориентиран и травмиран, докато се мъчеше да проумее случилото се. На няколко пъти, когато се беше катерил в Алпите, се беше озовавал на крачка от смъртта. Веднъж един съвсем безобиден заснежен склон, който току-що беше преминал, внезапно се изпълни с лавина от падащи камъни, някои с големината на автомобили, след като заледените им гнезда се бяха разтопили от лятната жега. Втория път замръкна заедно със свой приятел на връщане от небезизвестното катерене по северния склон на Егюй дьо Триоле: ако не бяха останали активни цяла нощ и не бяха изкопали пещера с пикелите си, щяха да замръзнат и да умрат. Обаче му се струваше по-лесно да оцелее от най-тежките изпитания, пред които го изправяше безмилостната и безучастна природа. Мъжете от „Форс 17“, които убиха шофьора на Кадер, като нищо можеха да застрелят и него и щяха да го направят с враждебно човешко действие. Още по-лошото бе, че също толкова опасни мъже от също толкова чужда култура все още държаха Морган в плен. Натрупаните лични впечатления на Адам относно онова, което тя вероятно преживяваше, само задълбочиха страховете и тревогите му.
По време на пътуването обратно към Тел Авив Адам не разказа почти нищо за това как е минал денят му с надеждата, че когато пристигнат, с Колин ще седнат да изпият по бира. Той обаче трябваше да се връща при новата си съпруга в Йерусалим, затова след като си взе душ, Адам излезе на улицата сам и пое покрай ресторанти и барове, пълни с туристи, после надолу към брега, където весели групи млади хора флиртуваха както обикновено. Седна на една пейка и съзерцава залеза над морето, а когато мръкна, се настани в кафене на открито, поръча си пица и изпи почти цяла бутилка вино, но макар алкохолът да го успокои, стомахът му едва понесе храната. Дали и Морган виждаше същите нощни звезди? Трудно му беше да приеме не Газа, толкова близка и същевременно толкова далечна, а Тел Авив. Три добре облечени американки на по трийсет и няколко години се настаниха на съседната маса и се опитаха да поведат разговор с него, като го осведомиха, че са от Милуоки, и потърсиха съвета му кой е най-удачният начин да организират посещението си в Масада. Той отговори учтиво, но отказа на поканата им да се присъедини към тях, понеже се опасяваше, че ако го стори, единствената тема, която ще бъде в състояние да обсъжда, ще е как да оцелееш след първата си престрелка.
Преди да си легне, провери имейла си. В спама имаше съобщение от Рони Васерман, изпратено рано сутринта:
„Скъпи Адам, днес говорих с тъща ти и тя ми обясни, че си в Израел. Сигурно знаеш, че тя ме посети преди няколко дни и ми остави номера си. Е, интересно съвпадение, защото и аз заминавам там. Само за седмица за съжаление, но наистина се нуждая от почивка. Ще отседна при сестра си в Рамат Хашарон, на няколко километра северно от Тел Авив. Ще бъда сама — родителите на Тео се съгласиха да поемат грижите за децата. Както и да е, ако си свободен, ще се радвам да се видим. Трябва да пристигна утре. Изпрати ми имейл или ми звънни на американския мобилен, ххх Р.“
Вече започваше да се чувства преследван, когато забеляза, че някой е пъхнал под вратата му някакъв плик. Картичката вътре беше подписана от някой си полковник Ицхак Бен-Меир.
„Господин Купър, бих искал да се срещнем, за да обсъдим посещението Ви в Газа. Трябва да знаете, че се запознах с жена ви, преди да бъде отвлечена. Ще ви се обадя утре сутрин.“
13.
Четвъртък, 3 май 2007 година
След като цели два дни остана заключена в стаята си в подземието, Морган с облекчение излезе отново на чист въздух. Обаче още щом седна с Абу Мустафа на обичайното им място под финиковата палма, забеляза, че той е притеснен. Изглеждаше разсеян и обичайният му апетит беше изчезнал.
— Какво има? — попита тя. — Не си на себе си. Проблеми у дома ли?
— Както вече ти казах, не знам какво се случва у дома, защото не мога да говоря със семейството си. И не разбирам какво имаш предвид. Добре съм.