— Отлично — каза Бен-Меир. — Можем да говорим, без да ни подслушват.
Адам не беше в настроение да бъбри учтиво.
— Мисля, че ми дължите обяснение за няколко неща — каза, когато седнаха, — така че да започнем оттам. Защо е този неочакван интерес към мен? Морган я няма повече от месец, а това е първата проява на интерес от страна на израелец. Не, не ми казвайте, ще се досетя. Искате да знаете какво съм открил в Газа. Е, това е лесно. Едва не ме убиха.
— Господин Купър — може ли да ви наричам Адам? — истината е, че не се свързахме с вас по-рано, защото американските колеги ни помолиха да не го правим. Или поне така разбрах аз. А що се отнася до това, че едва не сте загинали — несъмнено ви е известно, че Газа е опасно място. Чух, че вчера е имало бомбардировка. Бойците също стреляха с ракети по нас — една улучи къща в Сдерот. Както и да е, радвам се, че сте успели да се измъкнете оттам невредим. Какво се случи?
— Натъкнах се на последиците от бомбардировката — отговори Адам. — Попаднах на погребение на жертвите, но не след дълго труповете се умножиха. Единият от загиналите беше шофьорът на колата, в която се намирах, когато го застреляха. Но сега това няма значение. В бележката си пишете, че сте се срещнали с Морган, преди да бъде отвлечена. Как се случи? И как беше тя?
Бен-Меир въздъхна и се заигра с лъжичката си.
— Вижте, наистина ми се иска да ви отговоря. Но трябва да ми обещаете, че всичко, което ще ви кажа, ще остане поверително, което означава да не го споделяте с познатите си от ЦРУ в американското посолство. Що се отнася до тях, тази среща не се е състояла.
Адам го погледна изпитателно.
— Защо? Каква е голямата тайна, която се опитвате да скриете?
— Няма голяма тайна. Просто не смятам, че е в интерес и на двама ни те да разбират. Официално аз съм пенсионер и това ми дава повече свобода. Смятам за свое задължение да ви помогна да намерите съпругата си. Но всъщност дори моите колеги не знаят, че съм ви издирил. Е, давате ли ми дума?
Адам кимна.
— Само че обещанието ми да запазя поверителност има едно условие — каза. — Да не ми пробутвате глупости. Ако не можете да ми дадете отговори заради оперативната секретност, добре. Разбирам. Обаче не ме лъжете, по дяволите, ясно?
— Няма да ви лъжа. Имате думата ми.
— Ще видим колко струва.
— Вече ви казах, за мен това не е делови въпрос. Лично е. Харесвах съпругата ви. Нямате представа колко съжалявам, че я няма, и отчасти се чувствам отговорен. Имал съм пленени другари и имам известна представа какво е.
Адам не очакваше това.
— Е, кога се видяхте с нея? — попита.
— За пръв път на брега в деня, преди да замине за Газа. Беше излязла да потича, както разбрах, че прави повечето сутрини. Един колега ме помоли да му направя услуга.
— Услуга ли? Каква услуга? Искате да кажете, че ви е помолил да я проверите? Да видите какво търсят гринговците в Газа.
— Разбира се, това беше част от задачата. Американците споделят с нас много по-малко, отколкото си мислите, а мен ме помолиха да се свържа с нея, защото трябваше да разберем какво прави тя. От опит знаем, че не бива да допускаме оперативни работници от чужди разузнавателни агенции да обикалят окупираните територии без известен, как да се изразя, надзор.
Адам изсумтя.
— Тя е професионалистка. Обзалагам се, че не ви е казала много. С мен никога не споделя.
— Не, не ми каза. Но знаете ли, всъщност основната ми цел не беше да науча повече за мисията й, макар да съм сигурен, че тя точно това си помисли. Всъщност целта ми беше съвсем различна.
— Различна ли? Не разбирам.
— Предния ден тя се натъкна на проблем. По някаква причина, когато отишла в Ерес, установила, че границата е затворена, макар че по-рано сутринта е била отворена.
— И? Все още не разбирам.
— Мой колега ми съобщи, че има голяма опасност, когато не получи достъп, тя да се откаже и да отлети за вкъщи — не можеше да си позволи да чака тук, в Израел. Трябвало да се върне навреме, защото на вас ви предстояло важно дело в съда. Моята работа беше да намеря начин това да не се случи и тя отново да опита да влезе в Газа. Не знам защо беше толкова важно. Но именно затова се чувствам виновен и по тази причина ви казвам много-много повече, отколкото би трябвало.
— Защо не й звъннахте в хотела и не й казахте: всичко е наред, можете да отидете в Газа?
— Колегата ми искаше да намеря някакъв начин да я накарам да си мисли, че използва уменията си като агент и така сама създава възможности пред себе си. Знам, че звучи странно, но вероятно идеята е била да й попречим да разбере колко много знаем за нея. Затова когато за първи път разговарях с нея на брега, й дадох визитката си. Знаех колко лесно ще установи, че съм работил в разузнаването. И разчитах да ми се обади по-късно, и да ме помоли да й помогна.