— И тя го е направила.
— Да, направи го. Затова по-късно излязохме на вечеря. Тя ми разказа за живота си, за вас и за децата ви. Прекарахме приятна вечер. И после ме попита дали бих могъл да използвам контактите си, за да уредя отварянето на Ерес на следващата сутрин — така че тя да изпълни мисията си и да се прибере у дома без закъснение. Разбира се, аз можех да направя точно това. Такава беше целта.
Адам се ужаси. Изглежда, този човек беше разигравал жена му — беше разчитал на факта, че е притисната от спешни обстоятелства, за да я изпрати на мястото, където е била отвлечена. Но се постара да запази лицето си безизразно — важно беше да научи възможно най-много.
— Но защо? Защо беше нужно цялото това хитруване, Ицхак? — попита. — Разказвате ми какво се е случило, но всичко е пълна безсмислица.
— И аз не виждам смисъл. Но си мислех, че вие ще знаете. Вижте, правя само догадки, предположение. Но колегата, който ме помоли да постъпя така, знае много за американците. Работил е с тях преди години в същия регион, в който за последно на терен е работила и съпругата ви — на Балканите. Имам усещането, че някой от американските му приятели много е настоявал тя да направи въпросното посещение и го е помолил да го уреди. Малката шарада с мен беше начин за избягване на официалните канали. Но както ви казах, това е само предположение.
— Кой е този колега? Как се казва?
— Съжалявам, не мога да ви кажа.
— Имате ли представа кои са американските му приятели?
— И да имах, не бих могъл да отговоря на въпроса ви.
— Разбирам. Как ви се стори Морган?
— Вълнуваше се за пътуването. Очевидно приемаше мисията си много сериозно и с удоволствие работеше отново на терен. В същото време, копнееше да се прибере у дома — не само за да види вас и децата, но и защото знаеше, че ви предстои дело. Не искаше да ви разочарова.
Адам се изправи.
— Дайте ми няколко минути да обмисля всичко това. — Поразходи се по терасата и после отново седна. — Част от мен иска просто да изляза и да ви оставя да довършите закуската си сам — каза. — И разберете, изобщо не ви вярвам. Обаче трябва да ми кажете едно — защо вашите хора са сложили проследяващ чип в паспорта ми? Защо сте ме проследили, когато отидох да се срещна с Башир ал-Овдех в Лод? Не си ли давахте сметка, че когато стигна в Газа, това може да ми струва живота?
Бен-Меир видимо се обърка.
— Следили са ви? Чип? Нямам представа за какво говорите. Не знаех, че сте ходили в Лод, а що се отнася до Ал-Овдех, мислех, че арестът му е най-обикновена операция на местната полиция, действала по анонимен сигнал. Допусках, че сигналът е от някой от неговата страна, от човек, който му има зъб.
Лицето на Адам пребледня.
— А чипът? — попита.
— Твърдите, че някой е поставил чип в паспорта ви. Вярвам на думата ви. Но се запитайте следното — как сме се добрали до паспорта ви? Сигурен съм, че не сте проявили глупостта да го оставите в хотелската си стая, нали? Пък и защо да стигаме толкова далеч? Разбира се, знаехме, че отивате в Газа с господин Райли. В крайна сметка, той кандидатства за документите да ви вкара. Обаче защо да ви излагаме на опасност?
Адам преглътна мъчително.
— Имам още един въпрос.
Бен-Меир му даде знак да продължи.
— Чували ли сте за „Джанбия ал-Ислам“?
— Да. Мисля, че би било вярно да ги определя като клон на „Ал-Кайда“ в Газа. Те искат не само ислямска държава без евреи, а възстановяване на халифата, управляван като Арабия от ранното Средновековие.
Адвокатът кимна.
— И на мен така ми обясниха.
— Е, какво за тях? Да не искате да кажете, че е възможно те да са отвлекли Морган?
— Нима не знаете? Не сте ли гледали видеозаписа?
— Какъв видеозапис? Ролята ми във всичко това е доста ограничена — сигурен съм, че го разбирате.
— Пуснаха ми го в американското посолство. Обясниха ми, че е бил доставен при тях на ръка. Морган говори, облечена с оранжев гащеризон като затворниците в Гуантанамо, а отзад се вижда знамето на „Джанбия ал-Ислам“. Тя изглежда ужасно. — Гласът на Адам беше натежал от чувства. — Сигурен съм, че непосредствено преди това е била изтезавана. Признава пред камерата, че е агент на ЦРУ. Никога не би го направила по своя воля. Не знам какво всъщност прави тук, но ми кажете, доколкото ви е известно, истинска ли е тази групировка? Възможно ли е да са фасада, а всъщност да са част от ХАМАС, които са организирали отвличането, защото искат да си присвоят заслугите за освобождаването й впоследствие?