— Не разбирам. Защо им е да правят такова нещо?
— Ако ХАМАС помогнат за освобождаването й, ще спечелят доверието на международната общност. Ще насърчат дипломатите и личностите, определящи политиката, да започнат да си сътрудничат с тях. Признавам обаче, че звучи доста объркано.
— Господин Купър — поде Бен-Меир, — не мога да се обвържа с отговор. Както се изразявате, не съм наясно с картинката. Но предположението ви е крайно невероятно. В разузнаването често се налага да прилагаме разновидност на така наречения „бръснач на Окам“. Ако се налага да избирате между няколко обяснения, най-простото обикновено — макар и за жалост невинаги — се оказва правилното. Повярвайте ми, ХАМАС разполага с много по-лесни начини да си спечели доверие в чужбина, отколкото да инсценира отвличане. Рисковете за тях са огромни, защото както обикновено истината ще излезе наяве. Бих заключил, че който ви е казал това, лъже.
Рони изглеждаше поизмъчена и отслабнала. Сестра й Рейчъл живееше във вила на север по крайбрежието в богатия град Рамат Хашарон и тя помоли Адам да вземе такси и да се срещнат там в ресторант близо до брега. Когато й се обади след срещата си с Бен-Меир, тя го предупреди, че сутринта е придружила Рейчъл на преглед при онколога й. Преди две години бяха открили рак на Рейчъл и макар прегледът да беше рутинен, такива неща винаги бяха стресиращи.
Въпреки това Рони се беше постарала. Беше с къса зелена памучна рокля, тъмен елек и сандали на висок ток, които подчертаваха дългите й крака. Щом седнаха, тя свали болерото и показа почернелите си рамене.
— Дааа, тленността — каза Адам, след като си поръчаха. — Неприятна работа. Как е тя.
— Засега е жива, слава на Бога. Направиха й скенер и не откриват абсолютно никакви признаци, че ракът се връща. Общото й здравословно състояние и тонус винаги са били отлични, което определено й помогна да преодолее болестта. Обаче надали ще може да има деца, а човек не очаква такова нещо да се случи на по-малката му сестра, особено когато тя е само на трийсет и пет.
Адам знаеше, че Рейчъл е омъжена за доста по-възрастен мъж, натрупал значително състояние, организирайки инвестиции в някои от новите израелски предприятия за високи технологии. Бяха се запознали, докато тя работела на Уолстрийт.
— Ами ти? Децата подлудяват ли те?
— О, децата ме крепят. Навремето бях на друго мнение, но след смъртта на Тео не рухнах само благодарение на Бен и Сара. Обаче се нуждаех от почивка. Като стана дума, ще си поръчам коктейл и според моята диагноза ти също се нуждаеш от питие.
Адам не беше хапвал от закуска, затова двете големи мохито, които и двамата пресушиха, преди да си поръчат храната, веднага го хванаха.
— Всъщност не съм ти казвал, че Морган е отвлечена — рече той. — Но явно си се досетила, защото точно това си казала на тъща ми.
Рони сложи ръце на кръста — характерния й жест, помисли си Адам със замъглено съзнание. Кой знае защо след толкова седмици, през които бе насочил цялото си внимание към нещо друго, това не му се стори неуместно. Той се размърда и коляното му докосна нейното под масата. Тя го задържа там достатъчно дълго, за да му даде възможност да усети топлата й кожа.
— Признавам, засегнах се, когато ти замина, без дори да ми се обадиш — каза тя. — Знам, че изглежда дребнаво, нямам право да го очаквам от теб. Съжалявам, че изпях всичко на тъща ти, но си мислех, че би могъл да ми се довериш.
— Рони, всичко е наред. Няма значение — тихо я увери Адам и докосна ръката й. — Никой от засегнатите от тази история няма ръководство за уместно поведение в такива случаи, а както знаеш, и докато следваш право, не те учат на това. Всъщност се получи добре. Тайнствеността много ме измъчваше, а благодарение на разговора ти с Шери мога да разговарям открито с единствения човек, който усещам, че знае какво преживявам — бащата на Морган. Много ми помогна фактът, че мога да споделя с него. Двамата сме от различни светове, но той е много свестен човек. Много си допадаме.
Те се заеха с вечерята. Рони разказа на Адам истории от детството си с Рейчъл и за любовната история на сестра си с Аврам. След като бе работила като инвестиционен банкер с обещаваща кариера, сега най-напрегнатото й задължение беше да участва в заседанията на различни благотворителни комитети и да подпомага съвременни художници. Той й разказа за Газа, но не разкри почти нищо от случилото се там и изобщо не сподели растящите си съмнения относно колегите на Морган в ЦРУ. Огромно облекчение беше да прекара вечер, в която вниманието му е ангажирано с нещо друго. Ресторантът бавно се изпразни. Адам погледна часовника си.