Морган го очакваше. Още преди дни беше решила, че преспокойно може да говори по тази тема. В крайна сметка, Абдел Насър вече беше затворник. Каквото и да кажеше, надали щеше да влоши положението му.
— Ако искаш да говоря за Абдел Насър, трябва да се уверя, че той е добре — каза Морган.
— Жив е. Това ти е достатъчно.
— Беше ранен. Нека да го видя, за да се уверя, че лекувате раните му.
— Невъзможно. А и той вече не е тук. Ако не искаш да страда, ти предлагам да сътрудничиш.
— Какво искаш да научиш?
— Странно нещо е набирането на хора. Да избереш някого, на когото можеш да се довериш, който отговаря на целите ти и притежава нужните умения и способности. Ти и аз, и организациите, които представляваме, всъщност не сме много различни. Ако търся талантлив младеж в университет или в бежански лагер, трябва да видя у него определени качества. Нужни са ми бойци, които не се боят от смъртта, които ще пазят тайните ни и които са интелигентни и изобретателни. Освен това трябва да установя какво ги мотивира, доколко чисти са намеренията им — човек, който се стреми към пари или слава, представлява смъртна опасност. Правя избор едва когато съм сигурен. Допускам, че ти като старши агент преминаваш през сходен процес. Кажи ми как беше с Абдел Насър. Как се запозна с него?
Морган знаеше, че няма избор.
— В региона има наш колега. Познавам го отдавна. Обучаваха ни заедно. Той го препоръча.
— Какво ти каза за него?
— Че той и семейството му наистина познават Газа. Че познават политиците и хората начело на бунтовниците и фракциите. А поради силните си връзки с Америка разбират идеите, които са важни за нас, например законовото управление и човешките права.
— Добре, госпожо Купър. Вече напредваме. Как осъществихте контакт?
— Изпратих му имейл. Благодарение на прикритието си имам имейл адрес в Държавния департамент. Той отговори след по-малко от час, че с удоволствие би се срещнал с мен в Газа, но точно в този момент се намира в Калифорния. Планираше следващата седмица да бъде в Ню Йорк. Мисля, че беше в началото на пролетта миналата година. Няколко дни по-късно се качих на влака във Вашингтон и се срещнахме в един италиански ресторант.
— Какви бяха първите ти впечатления от него?
Морган се постара да не се изчерви.
— Хареса ми. Беше облечен добре и обноските му бяха безупречни. Очевидно беше интелигентен мъж и имаше чувство за хумор. Първите му думи, след като се запознахме, бяха: „Ню Йорк, страхотно е да бъда отново тук. Сигурно сте забелязали, че Газа е кръщавана само веднъж.“
— Какво ядохте? И двамата ли пихте алкохол?
— Аз ядох риба. Камбала, ако не греша. Наистина не помня какво яде той. Да, пихме алкохол. Отлично пино гриджо, ако това ти говори нещо.
— Как му обясни целта на срещата?
— Както може да се очаква. Използвах прикритието си — казах, че Държавният департамент иска да се заема с независима проверка на нарушенията на човешките права от страна на основните групировки в Газа. Струва ми се, че той ме помисли за луда. Но се съгласи да ми съдейства, доколкото може, и се уговорихме да се срещнем в Газа. Няколко седмици по-късно го направихме.
— Обаче уговорката за среща е далеч от вербуването му като агент. Газа може и да е бедна, обаче член на семейство Ал-Кафарна няма да се поблазни от пари. Как се разви познанството ви?
— Направих още няколко посещения и честно казано, си допаднахме. Не беше трудно да го уговарям да се виждаме — той го искаше. Допускам, че е виждал в мен връзка с един свят, който познава. Разбира се, аз никога не съм се разкривала пред него като агент на Управлението. Но определено имаше един момент, в който отношенията ни се задълбочиха.
— Продължавай, целият съм в слух.
— Беше една вечер преди десет месеца. Седяхме на една маса на терасата в хотел „Ал-Дейра“ — мястото, където приятелят ти Карим ме е познал. Съзерцавахме Средиземно море и пиехме домашна лимонада с мента и рукола. Слънцето залязваше.
— Описваш го идилично. Колко хубаво.
— Може да си язвителен колкото искаш, но истината е, че когато седиш там, на открито, някогашната представа на хората, че Газа ще се превърне в палестинския Сингапур, не изглежда толкова невероятна — стига да не обръщаш внимание на тръбата за отходните води малко по-нагоре по брега. Както и да е, знаех, че Абдел Насър има известна слава на плейбой, но реших, че тази преценка за него не е правилна. Може и да е бил като по-млад. Но когато аз се запознах с него, той беше принципен човек и палестински патриот. Което се оказа пътят нашето… общуване да достигне следващия си етап.