Выбрать главу

Адам, представям ти стар приятел и боец във войната срещу тероризма — казва Гари. — Амос, това е Адам, Адам — Амос.

Адам кимва и оглежда човека. Прошарена коса, големи черни очила, двойна брадичка, неразгадаемо лице.

— Приятно ми е — казва Амос. — Чувал съм великолепни неща за съпругата ви. Тук съм да помогна да сложим край на това мъчително изпитание. Но вие сигурно много се гордеете с нея.

— Да, така е — отговаря Адам и махва с ръка към Амос и Гари: — Отдавна ли се познавате?

— Може да се каже — отговаря израелецът. — Отдавна сме осъзнали взаимните ползи от сътрудничеството.

— Разбирам, че си заминаваш — казва Гари. — Съжалявам, че пътуването ти не се оказа по-успешно. Но ти направи всичко по силите си, а ние ще продължим в същия дух. Сега, след като беше в Газа, сигурно си се уверил, че не е лесно. Обаче задачата е поверена на когото трябва, Адам. Няма да имаме нито миг покой, докато тя не се прибере благополучно у дома.

— Радвам се да го чуя. — Адам се усмихва и се старае гласът му да остане равен и дружелюбен. — Постигнали ли сте някакъв напредък? Нови съобщения от похитителите?

Гари вдига ръка:

— Ей, спокойно. Знам, че си разочарован, но точно затова поканих Амос да те запознае с положението. Той е местният експерт. Сведенията му са секретни. Но явно ще се наложи да ти се доверим. Е, Амос, имаш думата.

Израелецът поглежда Адам, после служителите на ЦРУ край масата и се прокашля.

— Лично сте се убедили колко е напрегнато в Газа. Между другото, много се радвам, че сте невредим. Доколко чух, не сте избрали най-подходящия момент за посещението си.

— Не точно. Попаднах на престрелка. Но както отбелязахте, успях да избягам.

— Успяхте ли да се свържете с ХАМАС?

— Знаете, че успях.

— Допускам, че новите ви приятели са се опитали да ви убедят, че „Джанбия ал-Ислам“ няма нищо общо с тях.

— Да, така е.

— И вероятно са ви се сторили искрени и благонадеждни. Но позволете да ви обясня как действат. От много години наблюдавам тези екстремистки фракции. Това е нагледен пример за така наречената такия.

— Такия ли?

— Стара ислямска концепция — самодоволно пояснява Амос. — Всичко се свежда до разбирането, че когато говориш с куфр, неверник, не е грях да лъжеш, ако така ще помогнеш на делото. Може да се каже, че е разрешено да дрънкаш глупости в служба на делото. Гари вече ви я обяснил, че „Джанбия“ е само фасада, измама. Не мога да ви разкрия откъде го знам, но ние — аз и колегите ми — сме сигурни, че е така.

— След като казвате, Амос. — Как да го възприема сериозно след нещата, които чу от Бен-Меир? — Ако искате да опитате да ми го набиете в главата, нямам нищо против, давайте.

— Как така „щом казвам“? Да не намеквате, че греша? Че вие познавате тези хора по-добре от нас?

— Адам, Амос е наш приятел — укорително се обади Гари.

— Да. Мисля, че грешите. Нещо повече, съмнявам се, че и самият вие го вярвате. Защо да търсим сложно обяснение, когато простото изглежда очевидно — че Морган е отвлечена от джихадистка групировка, която се казва „Джанбия ал-Ислам“?

Вижда как Амос застива. Провисналите му бузи почервеняват, но гласът му остава тих:

— Не знаех, че сте специалист по анализа на джихадисткия тероризъм. Или пък сте от услужливите идиоти, които си въобразяват, че тези хора са борци за свобода, които имат законно право да изразяват насилническите си възгледи. Разбира се, запознат съм с работата ви като юрист. Но поне веднъж ни послушайте. Не можем да ви попречим да си сътрудничите с хора, които до неотдавна изпращаха деца да се взривяват в израелски автобуси и пицарии. Но наистина смятам за част от работата си да ви предупредя, че си губите времето. Да, от ХАМАС знаят къде е съпругата ви. Обаче вие сте последният човек, на когото ще кажат. А междувременно мой дълг като израелски служител е да опитам да ви разубедя да предприемате неща, заради които може да загинете.

— Иначе казано — прекъсва го Гари, — оставете ние да намерим Морган. Ние знаем какво правим. А след случилото се би трябвало да ви е ясно, че вие не знаете. Амос трябва да ви каже още нещо, обаче няма да го направи, ако не му дадете дума, че информацията няма да излезе от тази стая.