— Добре — съгласява се Адам. — За какво става дума?
Амос отново се прокашля:
— Не мога да ви дам никакви подробности относно онова, което се каня да ви кажа. Обаче намирането на съпругата ви може да стане много по-лесно, отколкото е сега, по една проста причина: дните на ХАМАС като сила, с която трябва да се съобразяваме, почти приключиха. Не мога да ви кажа защо, нито точно кога, но ще бъде скоро.
— Какво искате да кажете? — невярващо пита Адам. — Да не се опитвате да ми съобщите, че ХАМАС ще бъдат физически премазани?
— Вече ви казах: никакви подробности. Приберете се у дома и проявете търпение. Скоро ще има добри новини. — Той го удостоява с крива усмивка и се изправя. — Гари, трябва да тръгвам, имам среща.
— Аз също — изправя се Гари, следван от Майк. — Извинявай, Адам, чака ни работа. Оставям те с Юджин. Той ще уреди всичко необходимо. До скоро.
Адам остава на мястото си и ги наблюдава, докато излизат. Не протяга ръка. Смятал е да ги попита направо за проследяващия чип, но няма полза.
— Сигурен съм, че скоро пак ще се видим — казва Майк. — Надявам се, че децата са добре. Благополучно пътуване! — Единствено неговият глас от изнизващата се тройка издава нотки на сърдечност.
— Да ти предложа нещо? — пита Юджин. — Чай? Кафе? Безалкохолно?
— Няма нужда.
— Гари понякога е доста груб. Съжалявам, но… — свива рамене Юджин.
— Но какво?
— Трябва да се съобразяваме с него. Опитът и контактите му, особено с израелците, са изключителни. Както сам се убеди. Този тип Амос… знаеш, че не мога да ти кажа фамилията му. Обаче в нашите среди той е легенда.
— Добре. — И преди Адам да успее да каже още нещо, някой чука на вратата.
— Влез — обажда се Юджин. Влиза Кристъл, секретарката му. Носи гумени ръкавици и плик с мека подплънка.
— Това пристигна току-що, адресирано до вас. Мина през скенера. Изглежда, отново е дивиди.
Юджин се изправя, застава зад бюрото си, отваря едно чекмедже и изважда отвътре запечатан плик с ръкавици. Слага си ги, поема пакета и го оглежда. Кристъл излиза.
— Хмм. Изглежда различен от предишния. Освен очевидния факт, че има марки и явно е изпратен по пощата. — Вглежда се той с присвити очи в пощенската марка. — Май е изпратен от Ашкелон.
Адам наблюдава как Юджин отваря пакета и бърка вътре. Няма придружително писмо, само диск в прозрачна пластмасова кутийка. На горния капак е надраскан надпис с дебел черен флумастер: „Морган Купър 2“.
Юджин явно е разбрал, че Адам е видял надписа.
— Мамка му! — възкликва.
— Може ли да го гледам? — пита Адам.
— Съжалявам, но се налага да откажа. Може да е всичко.
— Тревожиш се, че няма да понеса да изгледам видеозапис с убийството на жена си — казва Адам. — Имаш право, сигурно няма. Но и двамата знаем, че не е това. Твърде скоро е. Хайде, Юджин. Имам право да го гледам. Пусни го.
Юджин се колебае.
— Въпреки това отговорът е „не“. Наистина не би трябвало да го правя, но с теб се познаваме отдавна, а така и така си тук… Имам впечатлението, че не ти е лесно да повярваш, че сме на една страна. Ако ти позволя да изгледаме записа, ще го приемеш ли като проява на добра воля?
— Да, като проява.
В дъното на кабинета на Юджин има телевизор и дивиди плейър. Включва ги с дистанционното и пъхва диска. Отново сяда и двамата с Адам завъртат столовете си към екрана.
Отначало има статичен шум, но после на екрана се появява картина от просторен бял апартамент. Отляво има големи прозорци, зад тях се вижда тераса, а срещу тях се намира маса с великолепна бродирана покривка. Отдясно има бял тапициран диван. Камерата е статична и отначало хората, на които принадлежат двата гласа, не се виждат. Обаче Адам разпознава единия — Морган. Другият е на мъж с лек палестински акцент и отличен английски. Говорят как по-късно ще посетят някого и обсъждат дали избраното място е безопасно.
— Мисля, че знам какво е това — казва Юджин. — Службите за сигурност на ФАТАХ са наслагали подслушватели в десетки апартаменти и къщи — места, които подозират, че биха представлявали интерес. Всъщност получиха от нас известна техническа помощ. Мисля, че записът е от апартамента, в който жена ти се срещаше с главния си агент, с когото аз я свързах. Той е от известно и богато семейство — Абдел Насър ал-Кафарна. Учил е в Америка. А, да, ето го. Хубав мъж, признавам.
Висок и слаб мъж с елегантен поръчков костюм влиза явно от врата отстрани: носи две чаши чай. От вниманието на Адам не убягва, че мъжът наистина е необикновено красив — с живи тъмнозелени очи, мургава кожа и остра брадичка. Думите от разговора му с Морган са строго професионални, но в тона и в честия й смях Адам долавя сърдечност. Най-сетне и тя се показва в кадър. Косата й е по-дълга, отколкото е сега — или поне преди да изчезне, — и той пресмята приблизително: картината и звукът вероятно са записани миналата година, някъде в началото на мисията й.