Екранът отново става черен. Явно дискът е компилация, защото когато отново има картина, Морган и Абдел Насър са облечени различно и светлината също е различна. Непосредствеността, с която общуват, се набива на очи.
— Защо твоите хора не проумяват последиците от грешките, които допускат? — пита Абдел Насър. — Проведохме избори само защото вие настоявахте, макар да беше очевидно, че ХАМАС ще спечелят. А сега си въобразявате, че можете да обърнете резултата. Как смятате, че се отразява това на онези от нас, които твърдят, че пътят към благоденствието и държавността минава през конституционната политика, а не през насилието?
Тя отговаря смутено:
— Да, знам, знам, не аз определям политиката. Обещавах да предам посланието ти във Вашингтон и го направих, повярвай ми.
— Вярвам ти, Морган, обаче не искам да продължавам с това, съжалявам. Просто не се получава.
Морган се изправя и говори извън кадър. Адам разбира какво прави — отчаян последен опит да убеди Абдел Насър да не се отказва като неин агент и както постъпва често, когато е превъзбудена, става и крачи.
— Ако искаш да знаеш какво мисля в действителност, съгласна съм с почти всичко, което каза — изрича тя с безплътен глас. — Да, Америка се отнася презрително към палестинците. Действията ни са абсолютно непродуктивни. И докато сме още на темата, според мен шефовете ми са задници.
Юджин се намесва, както винаги неуместно:
— Мамка му! На Гари никак няма да му хареса. — Натиска копчето на дистанционното. — Според мен не бива да гледаме повече. Навлизаме в секретна зона.
— Глупости, Юджин — възразява Адам. — Не става дума за националната сигурност. Това е просто офисна политика. Исусе! Това е запис на жена ми. Пусни го нататък, дължиш ми го.
Агентът се колебае, после отново пуска записа.
Този път Адам знае кога би трябвало да е направен записът, защото тя е с леката плетена рокля, която той й подари миналия декември. Вероятно е едно-две посещения преди последното, когато беше отвлечена — по време на меката зима в Газа. Седят на канапето. Морган е с кръстосани крака и с гръб към камерата, а Абдел Насър е толкова близо, че почти се докосват. На масата има остатъци от обяд.
— По-добре да вървя — казва Морган. — Не мога да си позволя да изпусна реда си в Ерес.
— Знам, че трябва — казва Насър. — Колата ще те чака. Просто ми се иска да можеше да останеш.
Той се обръща с лице към нея и Адам вижда как ръката й обхваща тила му.
— Пази се, Абдел Насър — казва Морган. — Не поемай никакъв риск. Особено заради мен. Просто не си струва — засмива се тя малко стеснително. — Ако съм принудена да избирам между страната и приятеля си, надявам се да имам достатъчно смелост да избера приятеля си.
— „Казабланка“ — казва Абдел Насър.
— Богарт цитира Е. М. Форстър. — Тя вдига и другата си ръка към лицето му и го целува по устата. На Адам му се струва, че двамата остават прегърнати с минути и продължават да се целуват. — Накрая тя се отделя от него и се изправя. — До следващия път. Между другото, наистина плача по малко всеки път, когато се сбогуваме. Но обикновено едва когато се върна благополучно към съвършения си дребен живот в Мериленд. Ще ми липсваш.
Юджин посяга отново да изключи видеото, но Адам се привежда и го стисва за китката:
— Да не си посмял.
Юджин се обляга назад и екранът за последен път става черен. Когато отново има картина, тя е леко тъмна. Сигурно е вечер. Двамата отново са на дивана и Адам различава тила на Морган и силуета на тялото й. Тя се движи: нагоре-надолу, напред и назад, а шокиращото е, че е гола. Извива се леко и той зърва гърдата й, обхваната от мъжка длан на бледа космата ръка и пръсти с поддържани нокти, които започват да масажират зърното й. В основата на екрана Адам вижда голият й задник, който се надига и спуска все по-учестено. Подпряла се е с длан върху гърдите на Абдел Насър, докато го поема в себе си, а после се пресяга зад рамото му, за да го придърпа по-надълбоко, както Адам знае, че обича Морган. Отначало не се чува почти никакъв шум, само учестено дишане, обаче после се разнася стенание, което пронизва главата му като лазер. Този звук изпълваше съня му сутринта — стенание на силната възбуда на Морган, което тя издава само когато наближава кулминацията. Адам забелязва как в същото време долната част на тялото й започва неволно да потрепва. Тя не просто се чука с тайния си любовник, а всеки момент ще свърши.