— Изключи го! — крясва Адам. — Изключи го, мамка му!
Давам долар, за да разбера какво си мислиш. Изглеждаш много отнесен — поглежда го Рони въпросително над покривката в италианския ресторант близо до хотела му и светлината на свещите се отразява в очите й.
— Нищо. Е, не е нищо, но знаеш как е. Наистина не мога да говоря за повечето от нещата. Имах труден ден. Възникнаха пречки — махва с ръка Адам. — Стига сме говорили за мен. Ти как си?
— Добре. Мързелувам. Късен обяд с Рейчъл, обиколка по магазините, разходка до плажа. Много ми е приятно отново да прекарам с нея известно време. Всъщност, ако някой друг ми се беше обадил в пет следобед, за да ме покани на вечеря, щях да откажа и да прекарам вечерта с нея и с Аврам. Но понеже си ти и понеже е последната ти вечер… Е, склонна съм да направя изключение само този път.
— Страшно се радвам. — Адам отпива голяма глътка вино. — Между другото, изглеждаш ослепително.
— Наистина ли си добре, Адам? Не че ми липсва увереност в начина, по който изглеждам, но обикновено не си правиш труда да коментираш външния ми вид. Всъщност си я купих тази сутрин — нацупва устни тя и се завърта настрани, излагайки на показ гърдите си, докато му показва новата си ръчно бродирана блуза.
— Чудесна е. А ти наистина си в страхотна форма. Отива ти. Откъде я купи? — Още докато я пита, се чуди защо го прави. Защо я кара да говори за пазаруване? Вперва поглед в гладката й кожа. Днес е с различен аромат.
— Реших, че цената е много изгодна… — Жената млъква. — Какво има, Адам? Дори не ме слушаш. Какво си направил с главата си? Нали се сещаш, онази глава с изключителния ум, който впечатлява дори Върховния съд на Америка?
Той трябва да се постарае да се отпусне.
— Заради Морган ли е? Някакви новини?
— Не, нищо. А положението в Газа се влошава. Но не, нищо конкретно — въздъхва. — Сигурно се чувствам потиснат, защото имам усещането, че съм зарязал нормалния си живот и съм поел на тази донкихотовска мисия, без да съм постигнал нищо конкретно. — Решава да рискува и да направи само още една крачка. — А през цялото време не преставам да си мисля за проблемите, които имахме. Знаеш, с теб обсъждахме тези неща в Америка.
Тя се възползва от намека му. Пресяга се през масата и притиска дланта му към бузата си. Този път той прави нещо, което не си е позволявал досега. Откликва. Обръща глава към дланта й и я целува.
— Имаме право да поживеем малко — казва тя.
— Може би.
Довършват вечерята си и плащат. Не се налага Адам да я пита дали ще дойде в стаята му — и двамата знаят, че ще дойде. Прокрадват се покрай рецепцията към асансьора и докато той поема към седмия етаж, двамата застават един срещу друг и за пръв път се целуват истински.
Вече в стаята му настава суматоха на лунната светлина, която се процежда през щорите на прозореца. Новата й блуза, дантеленият сутиен, полата й и сандалите на висок ток се озовават на пода до леглото, докато Адам разкопчава джинсите си, а тя ги смъква, след което сваля и боксерките му. Поема го в устата си, докосва се, за да навлажни показалеца си, после с пръст гали ануса му и неочаквано силна наслада разтърсва тялото му. Когато не издържа повече, той се отдръпва и се плъзва нагоре, а тя възхитително се разкрачва на ръба на леглото. Адам копнее да я вкуси, но тя го спира с ръка върху главата му:
— Не, не го прави. Не този път. Искам да ме чукаш.
Вече е извадила кондом от чантата си и го е разпечатала, а сега пресяга да го вземе от нощното шкафче и му го слага. Иска му се да я чука като жребец цяла нощ, но от толкова отдавна не го е правил, че не успява да се овладее. Доста по-бързо, отколкото му се иска, напълва презерватива и бавно омеква.
След това тя се надвесва над него и го гали по лицето. Отпуска тежестта на тялото си, изпъвайки се върху него.
— Сигурна съм, че знаеш колко отдавна го искам — казва Рони. — Ти си красив и сексапилен тип, Адам Купър, а освен това си умен и принципен.
— Ти не свърши, извинявай. Бях твърде бърз, но отдавна не съм…
— Няма значение. Следващия път ще свърша. Беше прекрасно.
Той се изправя.
— Отивам да сваля това нещо. — Влиза в банята и хвърля презерватива. Когато се връща, Рони седи в леглото, покрила гърдите си с чаршафа.
— Трябва да се връщам в Рамат Хашарон. Рейчъл ще се притеснява. Но скоро пак ще се видим. — Тя се опитва да разчете изражението му. — Всичко наред ли е, скъпи?