Репортажът се насочи към една редица вили близо до брега, които сигурно бяха собственост на членовете на сваления елит на ФАТАХ. Бяха разрушени от тълпата. Камерата спря на мъж, който хвърли бетонен къс в един прозорец, после излъчиха кратко интервю с него на фона на тълпата.
— Този режим, тези хора са корумпирани — каза мъжът. — Сега ще въздадем справедливост. Те ще платят за престъпленията си, приятелите им в Израел и в Америка също ще платят.
Накрая водещият в Лондон започна дискусия в студиото относно преврата на ХАМАС с облечената с бронежилетка репортерка на канала, застанала на балкон над площада: видимо притеснена, тя изрази надеждата си, че каквито и да са последиците, случилото се най-вероятно поне ще намали насилието по улиците на Газа. След това водещият се обърна към кореспондента във Вашингтон:
— Е, Мат, какво казват от Администрацията? Какви са коментарите за обвиненията в американска помощ за преврата?
— Джон, несъмнено всички си задават този въпрос. Истината е, че всъщност никой не знае. Трябва обаче да се каже, че ако обвиненията на ХАМАС са верни и САЩ наистина са провеждали някаква секретна програма, новият режим в Газа няма да бърза да прави услуги на Америка. Картината ще се изясни през предстоящите седмици.
След това емисията се насочи към английската политика. Гуен Купър вдигна дистанционното и изключи телевизора точно когато Чарли и Ейми нахлуха откъм градината. Тя протегна ръце и ги прегърна.
— Здравейте, милички. Дано да сте гладни. Вижте, татко си дойде — строго изгледа тя Адам. — Ще поговорим за новините по телевизията по-късно, нали, скъпи? Да отиваме в кухнята. Приготвила съм чудесен пай с риба.
На следващата сутрин, след като Адам заведе децата на училище и се върна, Гуен го спря в основата на стълбите.
— Никакви спорове — заяви тя. — Тази сутрин ще работя вкъщи, а после ще те заведа на обяд.
Той знаеше, че не бива да й противоречи.
— Добре. Къде ще ходим?
— Денят не е лош. Мислех си за „Чъруел Боутхаус“. Така поне ще се поразходим. Чакам те тук в дванайсет и половина, да си готов.
Прогнозата беше за дъжд, обаче на обяд нямаше и следа от него. Беше типичен английски летен ден с разкъсана облачност, но въпреки това приятно топъл. В Норам Гардънс и покрай игрищата на училище „Драгън“ ароматите на ранното лято се надпреварваха да привличат вниманието, носени от благоуханния вятър: току-що окосената трева на игрищата за крикет и последните глицинии в градините на по-старите къщи. Поеха мълчаливо по алеята към реката, после постояха на пристана до водата и се загледаха в обичайната смесица от умели и неопитни хора, които се опитваха да управляват с пръти плоскодънните лодки. Голяма група шумни американци с американски колежански анцузи бяха наели две лодки и се движеха на необуздан зигзаг, като че ли кормчиите бяха твърдо решили в края на пътуването да цопнат в реката. Близо до отсрещния бряг на реката апатичен младеж с бяло яке и колоездачни шорти мина някъде откъм долното течение на реката. Спътницата му плъзгаше пръсти по водата, облегната на сините възглавнички в лодката. Беше облечена със свободна рокля и отпиваше шампанско от висока и тясна чаша.
— Мисля, че можем да рискуваме с маса на открито — каза Гуен. Влязоха в ресторанта и тя поздрави управителя с целувка по двете бузи. След броени минути двамата бяха настанени на платформата откъм реката под един бял чадър.
— Нищо не се променя — каза Адам и вдигна менюто. — Виждам, че още приготвят сьомга със сос от киселец.
— Де да беше така — отвърна майка му.
— Какво искаш да кажеш? Виж, има я в менюто.
— Скъпи, и преди съм те предупреждавала да не се правиш на глупак. Исках да кажа, както прекрасно знаеш, че ми се ще нещата наистина да не се променяха, включително и ти, за съжаление. Но най-напред да поръчаме. Аз искам хек.
— Аз предпочитам сьомга. За да задоволя копнежа ти по приемствеността.
Тя махна на келнера.
— Мисля, че ще имаме нужда и от малко вино. Ще вземем бутилка мерсо. Ето от това — посочи тя, — от две хиляди и втора. Наистина добра година.
Гуен си намаза с масло топла кифличка.
— Скъпи, извинявай за клишето, но след като си пийнеш малко бургундско, трябва да поговорим. Мисля, че не ми казваш всичко, случило се по време на пътуването ти. С изключение на времето, когато си с децата, си много нещастен. Не искам да те притискам, обаче настоявам да разбера какво премълчаваш.
Адам се изчерви. Келнерът донесе виното, наля малко на Гуен да го опита, после даде и на двамата по една чаша и остави бутилката в кофичката с лед на стойката. Адам мълчеше по време на този ритуал. Най-накрая заговори: