— Не знам защо мислиш, че крия нещо. Естествено, че съм нещастен — съпругата ми е отвлечена, за бога. Заминах, за да се опитам да я спася, попаднах в престрелка и не постигнах абсолютно нищо. Какво очакваш?
— Но ти изглежда се каниш да останеш във Великобритания за неопределено време. Е, егоистично погледнато, на мен ще ми хареса. Преди да дойдете, не бях допускала колко хубаво е децата да живеят при нас. Но, Адам, твоят живот и животът на Морган е в Америка. Наистина ли мислиш, че тя ще се откаже от него, за да стане домакиня в Оксфорд?
— Сигурно няма.
— Освен това наистина ли смяташ да пропилееш всичките си познания относно американската правна система, всички нощи, които си прекарал сам по мотелите, издирвайки изчезнали свидетели в южните щати? Не можем да бъдем сигурни, че тя ще се измъкне жива от ада, в който се намира. Но трябва да вярваме, че ще се случи, да мислим какъв ще бъде животът, когато тя се върне. Морган ще се нуждае от огромна подкрепа. А ти се държиш така, сякаш си решил, че дори да я освободят, ще се разделиш с нея. Какво си научил, което да води до подобно поведение?
Адам бързо изпи виното си. Бдителният келнер веднага напълни чашата му отново.
Накрая Гуен прецени, че синът й е изпил достатъчно, за да се отпусне.
— Добре, аз ще започна — каза тя. — Разбира се, баща ти ми разказа какво сте си говорили през нощта, след като пристигнахте. Струва ми се, че си използвал фразата „брачни трудности“, а на мен отдавна ми е ясно, че нещата между вас с Морган не са наред. По наше време беше много по-лесно.
— Да, струва ми се.
— Сигурно се е налагало да се справяте с досадни проблеми, каквито преодолява всяка съпружеска двойка от млади професионалисти — всички онези безкрайни и досадни глупости за кариерата и за децата, кавгите за това кой ще прави жертвите, кой не поема своята част от товара.
— Не са глупости. Такъв е животът, освен ако не си достатъчно богат да плащаш на други хора да го вършат вместо теб. Това е цената на прогреса ни към равенство на половете.
— Да, скъпи, знам. Но във вашия случай не само това ви разделя, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Не е само фактът, че заради работата й животът ти понякога е по-сложен. Не е трудно да забележи човек, че ти изобщо не одобряваш с какво се занимава тя.
— Не съвсем — възрази Адам. — Всяка държава трябва да се брани от заплахите срещу националната си сигурност. Но след като се разчу, че ЦРУ има тайни затвори и изтезава хора, пропастта между мен и Морган стана доста по-дълбока.
— Е, скъпи мой, сега ще ме изслушаш, и то много внимателно. Защото мисля, че донякъде си несправедлив към нея.
— Мамо, оценявам, че заставаш на нейна страна, но откъде би могла да знаеш, по дяволите?
— Защото подочух нещичко. Не всички подробности, но нещо. От една моя бивша студентка по политология от Родос. Поддържаме връзка. Тя започна работа в същата сфера като Морган и знае, че тя е отвлечена. Не е пряко замесена, но както може да се очаква, повечето хора в Лангли знаят. Е, тя беше тук вчера и двете си поговорихме. Опасявам се, че измъкнах доста сведения от нея. Дано не съм накарала горкото момиче да се почувства неловко. Както и да е, тя знаеше нещо, което може да се окаже съществено.
Келнерът се появи с храната им. Остави чиниите с рибата и се зае да поднася зеленчуците, но Адам нетърпеливо го докосна по китката.
— Благодаря, просто ги оставете. Ние ще се оправим.
— Адам! — обади се Гуен. — Остави горкия човек да си свърши работата.
Адам махна на келнера да продължава.
Гуен се приведе напред и поде:
— Какво знаеш за хората, с които работи Морган? Или по-конкретно за дейността им?
— Честно казано, съвсем малко. Тя не ми казва, а аз отдавна съм се научил да не питам, ако тя сама не заговори.
— Е, доколкото разбирам, тя е прикрепена към някакъв широк екип от специалисти, който би трябвало да „изнесе войната срещу тероризма при враговете“ — или поне така го формулира моята бивша студентка. Така или иначе, изглежда, съпругата ти е имала известни недоразумения с шефовете си.
Адам силно пребледня. Усети как пулсът му се учестява.
— Недоразумения ли?
— Да. Спречкване. Доста сериозно. Не е нужно точно на теб да ти обяснявам, че през последните години, след скандала с Абу Гариб неща като „подсилени техники за разпит“ и така наречената от Управлението „специална екстрадиция на престъпници“ станаха доста спорни. В крайна сметка, точно така започнахме разговора. На Капитолия разузнавателните комисии и техните следователи ровят навсякъде в тази история. Според моята студентка доста служители от ЦРУ се страхуват, че ще бъдат дадени под съд, ако демократите спечелят следващите президентски избори. Така че насред цялата тази бъркотия шефът на Морган скроил план. Не съм запозната с всички подробности, но според мен планът включвал и отвличането на радикален мюсюлмански духовник. Изглежда, той имал любовница в Амстердам или там някъде. Планът на ЦРУ бил тайно да го заснеме на местопрестъплението с момичето, после да го изпрати някъде, където властите проявяват към затворниците по-либерално отношение, отколкото би харесало на разузнавателните комисии на Сената и на Камарата да проявяват американци. Морган трябвало да подпомогне организирането на тази операция и ако духовникът не проговори, да подхвърли неприличния запис на пресата.