Напоследък я наричал само ухт сагира, с което показвал, че няма романтични чувства към нея. И добави, че това обяснява защо на нея, една жена, й е позволено да се присъедини към група похитители салафити, предвождани от мъж, който не й е близък кръвен роднина — нещо, което иначе би било немислимо.
— Ако Карим не гледаше на мен като на сестра, някой мъж щеше да ти носи храната — каза тя на Морган. Изчерви се и се изкиска, припомняйки си смущението си отпреди време. — И нямаше да знае нищо за тампони и дамски превръзки.
Морган чу почукване и скоро вратата се отвори. Поредната сутрин. Зейнаб влезе с поднос.
— Здравей, Морган. Добре ли спа? — усмихна й се.
— Нелошо — отговори тя. Напоследък храната отново беше станала лоша: днес имаше само плоска питка, бутилка вода и няколко маслини. — Зейнаб, искам да те попитам нещо. Чувам стрелба. Случило ли се е нещо? Не тук, навън.
Зейнаб видимо се притесни и очите й огледаха стаята, сякаш се опасяваше да не би някой да се е скрил по ъглите. Понижи глас и забоде очи в пода:
— Да. В Газа с ФАТАХ е свършено. — Плъзна пръст по гърлото си: — Много умрели. Много стрелба. Братовчед ми Хамад, само на осемнайсет, е мъртъв. Не е боец, просто бил на неподходящото място в неподходящото време. Не се издавай пред Абу Мустафа, че съм ти казала, а?
— Обещавам. А какво мислят за това Карим и Абу Мустафа? Сигурно се радват, защото са ревностни мюсюлмани, а ХАМАС също са ревностни мюсюлмани?
Зейнаб поклати глава:
— Не, не. Изобщо не се радват. Карим е много нещастен. Казва, че тук вече е много опасно. — Тя снижи глас още повече. — Мисля, че ще те преместят. Заминаваме. На ново място, много тайно.
Морган открай време смяташе, че последното нещо, което искат похитителите й, е преврат на ХАМАС, и макар да съзнаваше, че превратът крие и опасности, едва сдържа усмивката си: най-сетне, може би това беше шансът й. От ХАМАС нямаше да търпят радикален ислямистки съперник и след като консолидират властта си, със сигурност щяха да погнат похитителите й. Докосна ръката на Зейнаб:
— Кога тръгваме? Как ще се придвижваме, ако ХАМАС са поставили блокади по пътищата?
Момичето отново поклати глава:
— Нищо повече не знам. Моля те, яж. Аз тръгвам.
Адам се уговори да се срещне с Майк в ресторанта с висок таван на хотел „Рандолф“ на Бюмонт Стрийт. С облекчение установи, че салонът е празен. Беше малко рано, а се оказа, че Майк закъснява — обясни извинително, че влакът му от Лондон закъснял с повече от трийсет минути вследствие на неправилна сигнализация.
— Нищо чудно — каза Адам. — Трябваше да те предупредя. Железниците са отвратителни.
— Да си поръчаме кафе?
— Всъщност аз съм гладен. Не съм обядвал. Да си поръчаме следобеден чай? „Ърл Грей“ и топли кифлички с масло? Триъгълни сандвичи с краставица и сладкиши с глазура, ако си склонен на истинска почерпка?
— След като плаща Чичо Сам, би било уместно. В крайна сметка това е един от кулинарните приноси на страната ти заедно с пълната английска закуска. Забележително. Просто забележително.
— Щом казваш. Само ти напомням, че всъщност съм американски гражданин.
— Разбира се, извинявай.
Адам повика келнер и чаят им пристигна след броени минути. Време беше да сложат край на любезните разговори.
— Е, откъде идваш? — попита Адам. — От Вашингтон или от Близкия изток?
— И от двете места. Останах в Тел Авив малко след преврата на ХАМАС, после отлетях за Вашингтон. Сега идвам оттам. Виж, наистина много съжалявам за случилото се в деня, преди да си заминеш. Юджин не трябваше да…
Адам вдигна ръка.
— Достатъчно. Край. Предпочитам да не го обсъждам. Пък и в момента, ако не възразяваш, това изобщо не е основният проблем. Разкажи ми малко повече за главния проблем. Какво точно планирате да предприемете, за да спасите Морган, сега, когато ХАМАС контролират Газа?
Майк изглежда водеше мъчителна вътрешна борба. Но ако се чудеше дали да разкрие нещо съществено, явно накрая реши да не го прави.
— Адам, смятам те за свестен човек и уважавам работата ти — каза той. — Обаче не мога да ти издавам поверителна информация. Знаеш го.
— Не е нужно да ми казваш нещо. След случилото се през последните няколко дни не мога да се отърва от мисълта, че шансовете ви за някакъв напредък са почти нулеви.
— Грешиш, Адам. Гари би се изразил по-остро, но с цялото ми уважение — нямаш представа за какво говориш.
— Нима? Имаш връзка с един от висшите командващи на ХАМАС, нали така? С един от типовете, които тръбят по новините, че ЦРУ е планирало преврат на ФАТАХ?