— Прав си. Наистина звучи глупаво. Но въпреки това те разбирам.
— Е, ти ме познаваш. Аз съм практичен човек. Не мога да бездействам. Никога не съм го правил. Обаче дори изгревът да е близо, нямам усещането, че това са най-тъмните часове. Последните няколко седмици ми отвориха очите. Случиха се неща, които сигурно знам открай време, но съм предпочел да не се изправям лице в лице с тях.
— Какви неща?
— Ами в Америка сме свикнали с политици, които се кандидатират за поста с лозунги като „Вашингтон е съсипан“. Обаче типовете, които говорят такива неща, звучат като лобисти, а и цялото съмнително законотворчество… Вече знаем, че системата е увредена по различен и много по-опасен начин. И точно по тази причина една храбра млада жена, която служи на скапаната си родина, е отвлечена от шайка екстремисти, а като че ли никой от виновниците за това не дава и пет пари.
— Надали го казваш без основателна причина. Слушам те.
— През последните няколко седмици два пъти ходих във Вашингтон. Не исках да ти разказвам по телефона, защото съм сигурен, че тези негодници подслушват — теб, не мен. Срещнах се със служители от Съвета по национална сигурност и от ЦРУ. Обаче, да ме прощаваш за израза, онова, което ми казаха тези скапаняци, са пълни простотии. Явно ги интересува само едно — да си държа устата затворена. Твърдят, че искат да избегнат положение, при което похитителите да не се почувстват компрометирани, ако я освободят. А всъщност се опасяват, че ако се разчуе за похищението на американка в Газа, това ще привлече внимание към собствената им провалена операция. Ако питаш мен, всички те да си го начукат отзад.
— На едно мнение сме. Изглежда се опитват и мен да държат настрана. Вчера ме посети един служител на ЦРУ. Предупреди ме, че ако се върна в Газа, все едно подписвам смъртната присъда на Морган, защото водели някакви тайни и много уязвими преговори, които ще проваля, ако замина.
— Какво смяташ? Ще се вслушаш ли в съвета му?
— Наистина ми е трудно да реша. Честно казано, не вярвам на нито една негова дума. Обаче от друга страна, представи си, че не лъже и аз наистина оплета конците? Част от мен ми казва, че няма голямо значение дали ще изчакам още няколко дни след толкова много седмици. Обаче ако вследствие на това забавяне се случи нещо ужасно? Не знам, Роб, наистина не знам.
— Боже, не е лесно! — възкликна Роб. — Може би трябва да отидеш в Израел колкото може по-скоро, за да си наблизо и когато се ориентираш в обстановката, да решиш за Газа.
— Така мислех и аз.
— Е, когато решиш да заминеш, искам да знаеш едно. Много дълго бях на активна служба, а нали знаеш какво казват: няма бивш пехотинец. Имам близки, Адам, познавах хора, които започнаха в армията и се издигнаха до началници, запознати с обстановката. Някои от тях дори познават Морган от малка и много се гордеят с нея. Затова, когато се върнеш в Газа, не забравяй за мен и приятелите ми, ние сме твоето семейство и ти пазим гърба. Ако прецениш, че се нуждаеш от помощ, само ни повикай. Както вече ти казах, можеш да ми се обаждаш по всяко време, денем и нощем. С приятелите ми сме вършели щуротии, които сигурно ще те изненадат.
— Извинявай за глупавия въпрос, но какви щуротии?
— Чувал ли си за инцидента в Ал-Кайм?
— Не, какво се е случило?
— Обаче ще си остане между нас, нали?
Адам кимна.
— Беше преди почти две години. Запознах се с някакви иракчани във връзка с търговията със семена. Търсеха качествена пшеница. Продължихме да поддържаме контакт и след нахлуването. Мразеха Америка, загдето е окупирала страната им и избива техните близки, но още повече ненавиждаха „Ал-Кайда“. Известно време изчакваха удобен случай. После, когато се увериха, че повечето от другите сунитски лидери са настроени като тях, започнаха да нападат копелетата. До първия сблъсък се стигна в Ал-Кайм, град в пустинята, близо до сирийската граница. За съжаление моите хора бяха налапали твърде голяма лъжица за тяхната уста и се оказаха притиснати в пустинята от много по-добре въоръжен противник. Бяха около двеста, а онези от „Ал-Кайда“ — двойно повече. Стъмнило се и по всичко изглеждало, че на следващия ден с тях ще бъде свършено.
— Какво общо има това с теб?
— В Америка беше още ден. Аз си седях на верандата и скучаех, когато звънна мобилният ми — чак от Ал-Кайм. Един от приятелите ми ме попита дали мога да им помогна.