Отвори леко едното си око и видя, че се намира в малка и мръсна стая, осветена от една-единствена крушка. Стените бяха жълти и на места мазилката се лющеше. Изглежда беше нощ. От едната страна имаше прозорец, скрит зад обикновена тъмна щора, но край нея не се процеждаше никаква светлина. В стаята имаше още трима човека: Зейнаб, Карим и страховитият пазач Акил. Не бяха забелязали, че тя се е свестила. Карим и Зейнаб седяха на една маса, покрита с мушама с индийски десен, и разговаряха напрегнато на арабски. Акил, както обикновено, беше прав. Или бяха намерили как да прекарат оръжието си през пътните блокади, или имаха друг начин да се снабдяват, защото в ръцете му имаше автомат.
Морган владееше достатъчно добре арабски, за да разбере, че разговорът между Зейнаб и Карим се разпалва. Зейнаб не повишаваше тон, обаче непрекъснато повтаряше думата харам, което означава, че нещо е нечисто, религиозно забранено или просто нередно, и то в изречения с името на Морган или с думата амрики, т.е. американката. Знаеше, че Зейнаб говори за отношението, което младата жена беше видяла Карим да проявява към Морган, и че го обвинява, загдето опасно и жестоко е запушил устата й. Сигурно момичето беше срязало тиксото, след като вече бяха потеглили.
Карим явно не приемаше добре критиката й. Той шепнеше, но дишането му започваше да се учестява и лицето му почервеняваше. Морган отново затвори очи. Не искаше те да разберат, че ги чува. Тази малка драма беше важна и тя не искаше да я пропуска.
Постепенно гласът на Карим стана още по-рязък. Морган не различаваше много от думите, но после той изрече нещо, което й беше познато и което знаеше, че е дълбоко оскърбително. Нарече Зейнаб маджнун — луда, и го повтори няколко пъти. Морган отново отвори очи тъкмо навреме, за да види как Карим се изправя и си тръгва.
— Халлас! — отсече той. — Достатъчно.
Зейнаб обаче не беше приключила. Преди той да излезе през отворената врата, тя изстреля гневен поток, най-шумното й изказване до момента. Доколкото Морган успя да разбере, тя го обвиняваше в съглашателство с яхуди, т.е. с евреин и или израилтянин. Морган различи още една дума — кхаин (предател). Разярена, Зейнаб обвиняваше Карим, че е предал собствената си кауза.
Каквото и да беше точното значение на думите й, те накараха Карим да се закове на място. Очите му бяха почти черни, когато се завъртя към Зейнаб и се надвеси отгоре й.
— Бинт иш зания (курвенска щерка) — процеди той. Замахна и я зашлеви през лицето толкова силно, че тя политна от болка, после отново я удари с опакото на дланта си. Морган чу как зъбите на Зейнаб изхрущяха. Младата жена се помъчи да сподави болезнения си стон, а Карим отново се извърна, мина покрай Акил, без да го удостои с поглед, и излезе.
Морган отвори очи и погледът й срещна този на Зейнаб с ужасено състрадание. Взряна в нея, Зейнаб пресегна да си вземе хартиена кърпичка от кутията върху масата и попи сълзите си. Карим явно беше разранил устната или езика й, защото от ъгълчето на устата й започваше да се стича кръв. Тя я докосна с пръсти и се намръщи: явно я болеше. Извърна глава и захлипа тихичко. Каза нещо, което прозвуча като стенание, но всъщност беше една от думите, предизвикали гнева на Карим. Не спираше да я повтаря:
— Харам.
След малко Акил излезе от стаята и заключи двете жени. Няколко минути по-късно се върна с кофа и похотливо ухилен им показа с жест, че и двете трябва да се облекчават там. Морган с мъка се надигна, после пропълзя по пода и приклекна пред Зейнаб. Колебливо докосна челюстта й. Кървенето бързо беше спряло, обаче устната явно още я болеше. Морган откъсна от тоалетната хартия, която Акил беше оставил до кофата, навлажни я с вода от едно шише и попи кръвта от устната на Зейнаб.
— Всичко е наред. Не е нужно да го правиш — каза Зейнаб.
— Тук сестрите трябва да си помагат — отговори тя.
— Странно е, нали? — каза Рони. Двамата с Адам бяха във водата, където почти не докосваха дъното с крака. В плитчините на Банана Бийч в Яфа това означава, че се намираха достатъчно навътре в морето, за да не ги чуват от брега. Сякаш лакираната яркост на деня беше отминала и сенките започваха да се издължават. Рейчъл седеше на един шезлонг на широкия пясъчен плаж и четеше. Аврам, със силна, космата мечешка фигура и гърлен смях, беше накарал децата на Рони, Бен и Сара, да поиграят маткот, израелската версия на федербал. Далечните им възбудени викове нарушаваха тишината на брега.