— Работата е там, Адам, приятелю, че не мога да забравя, каквото вече знам — започна да го уговаря Търнър. — Повярвай ми, на една страна сме. Обаче аз съм изпратен отдалеч, похарчени са много пари на вестника и разполагам с хубава новина, която може да се публикува. Ще направя каквото мога, за да намаля въздействието, а що се отнася до нейната безопасност, няма да пиша, че тя е агент на ЦРУ, нали така? Тя е служител на Държавния департамент, а аз няма да предизвикам никакво подозрение, че това може и да не е вярно.
Което също беше заплаха: Адам беше сигурен, че източникът на Търнър е служител от разузнаването и че той най-вероятно му е казал, че Морган също е агент. Очевидно беше и това, че макар Търнър да беше получил само подбрани сведения — той явно не знаеше нищо за дивидито с признанието на Морган, че е агент на ЦРУ, за „Джанбия ал-Ислам“ или за предишното пътуване на Адам в Газа, — информацията му в своята съществена част беше болезнено точна. Включваше дори факта, че Адам е гледал „сексвидеото с Морган Купър“, както деликатно се изрази Търнър, сам в американското посолство. За щастие той знаеше съвсем малко за Рони.
— Е, чукаш ли я? — попита Търнър. — Извинявай за директния въпрос, обаче при дадените обстоятелства и с оглед на снимките, бих се отнесъл немарливо към задълженията си, ако не те попитам.
Накрая бяха постигнали отвратителен компромис. Търнър обеща, че няма да описва дивидито директно, нито ще намеква, че онова, което са му казали, е истина. Вместо това щеше да спомене само „жестоките слухове в дипломатическите кръгове в Близкия изток“, че похитителите на Морган са я заснели да прави секс с тайнствен любовник, преди да бъде отвлечена. Търнър обеща да напише, че тези слухове са „непотвърдени“, че според следователите те „затрудняват разследването на похищението й“ и че „източници, близки до семейството“ ги отричат.
В замяна Адам беше принуден да даде на Търнър името на Рони, като добави, че тя е семейна приятелка от Америка и че прекарва лятото в Израел с децата си по причини, които нямат нищо общо с изчезването на Морган.
— Не се тревожи — успокои го Търнър. — Няма да намеквам, че имате връзка.
Адам трябваше да признае, че журналистът наистина не го беше направил, поне не с думи. Статията описваше Рони като „вдовица на преуспял адвокат от известната адвокатска кантора на Адам Купър във Вашингтон“ и допълваше, че тя е „стара приятелка“, която „помага на съпруга на Морган, като готви за децата му и ги гледа, докато той защитава терористи във Върховния съд на САЩ“. Снимките и заглавието обаче бяха съвсем различни и не оставяха почти нищо на въображението.
Адам знаеше, че трябва да се обади на Рони и да я предупреди, след като Търнър най-сетне си тръгна, но не го стори, надявайки се статията да не е толкова неприятна, колкото се опасяваше. Разбира се, след като материалът се появи онлайн, вече беше твърде късно. Вместо това потърси в мрежата други образци на словотворчеството на Търнър.
Не му отне много време. Оказа се, че журналистът е прекарал няколко години във Вашингтон, като е редувал повърхностно отразяване на американската политика с пътувания до цялото източно крайбрежие, за да следи лудориите на различни знаменитости. Ала макар сензационните му новини да бяха свързани предимно със звезди на телевизионни риалити програми, той явно имаше поне един източник в Управлението, който му даваше сведения за различни страни на антитероризма. Търнър послушно публикуваше сведенията, които му снасяше източникът.
Най-забележителният пример беше от март 2004 година, когато трима британски граждани от залива Гуантанамо се бяха завърнали в Англия. Предишния уикенд, както много ясно си спомняше Адам, те бяха дали пространно интервю за един лондонски вестник. Бяха направили шокиращи разкрития за техниките на разпит, на които са били подложени, и за условията в затвора. Медии по цял свят тутакси се вкопчиха в историята.
Търнър обаче беше тръгнал срещу течението. Неговата „новина“ от първа страница цитираше анонимни „американски източници от системата за сигурност“, които се оплакваха, че чрез освобождаването на затворниците и изпращането им обратно в Англия Америка е изложила съюзника си на „сериозна терористична заплаха“. Добавяше, че един от тримата е участвал в сериозните директни сражения по време на бягството на Осама бин Ладен от пещерите Тора Бора в Афганистан и „Нюз ъф дъ Уърлд“ публикуваше снимка, на която уж се виждала въпросната личност, просната ранена на земята след битката, все още с автомат в ръка. Дни по-късно станало ясно, че мъжът на снимката е съвсем различен и всъщност е мъртъв. Обаче стана ясно също така, че Търнър не си е съчинил историята. Имаше достатъчно показателни и проверими подробности — например така наречената от Търнър ексклузивна нова информация за ареста на въпросните хора в Пакистан, — за да стане ясно, че той разполага с действителен източник в ЦРУ.