— Не — категорично и настойчиво заяви Адам. — Нищо подобно няма да направя, Кадер. Стигнал съм дотук и не смятам да се откажа. Освен това, ако съм с вас, когато ме види, Морган ще разбере, че това е спасителна операция, а не пореден опит за похищение. Присъствието ми наистина ще помогне. Кой знае? Може би тя ще има възможност да избяга — усмихва се той. — Освен това след последната ни среща се поупражнявах да стрелям. Дай ми оръжие, Кадер, знам как да го използвам.
Другият мъж не успява да овладее усмивката си, стисва ръката му според палестинската традиция с кръстосани китки — жест на солидарност.
— Добре, хабиби. Идваш с нас. Добре дошъл.
— Е, какъв е планът?
— Скоро заминаваме на юг, първо към Хан Юнис, където ще организирам брифинг, после към Рафа, където държат жена ти — сочи по картата Кадер. — Тя е в бежанския лагер Йебна, в един жилищен блок. Намира се в южния край, точно до Стената и до границата с Египет. — Той разгръща схема в по-едър мащаб. — Стената е тук, а сградата е тук — на по-малко от двеста метра от границата. Когато заемем позиция, ще се виждат къщите в египетската Рафа, от другата страна на Стената. А от страната на Газа, между Стената и жилищния блок, има открита площ. — Ето тук, точно по средата на откритата площ, има малка барака. Построена е над входа на един от тунелите под Стената. Отдолу има вертикална шахта с лебедка, за да може контрабандистите да качват стоките си. Ще го подсигурим, преди да нахлуем. Не можем да поемем риска да дадем на похитителите шанс да преместят Морган в Египет, защото там не можем да действаме — египетската армия не е в приятелски отношения с ХАМАС. Мисля, че е най-добре да ни чакаш там с няколко от моите хора. Ще виждаш какво се случва, а когато е безопасно, можеш да влезеш.
— Добре, щом настояваш.
— Според нас имат най-малко десет човека в жилищния блок, може би повече. Не знам откъде идват, но през последните няколко дни са се увеличили — подкрепления. Сигурно са пристигнали през тунелите. Имат тежка картечница, РПГ, гранати и калашници. Обаче похитителите няма да ни очакват. Нападаме утре сутринта. Сигурно ще имат наблюдателен пост, но по това време само той ще е буден. Иншаллах, когато се събудят останалите и осъзнаят, че нямат шанс, ще се предадат.
— Наистина ли мислиш, че е възможно? Няма ли да се съпротивляват? Няма ли да искат да станат шахиди?
Кадер свива рамене.
— Ако искат да умрат, ние сме готови да им помогнем.
— Е, как ще се получи? Не може просто да нахлуете.
— Ще се разделим на три групи. Първата ще образува кордон около сградата. Така ще им попречим да избягат. Втората група ще използва стълба, за да преодолее това разстояние — посочва той на картата — от покрива на съседната сграда. Ще преминат и ще се спуснат в апартамента на похитителите от покрива. Има стълбище и Морган е на последния етаж. Третата група ще се качи по стълбите отдолу. Съседният апартамент на този, който използват похитителите, е празен, но вратата между двата е заключена. Хората ни ще разбият вратата в момента, когато другите се спускат от покрива.
Адам изсвири тихо.
— А какво ще стане с Морган? Ще има много дим и ще бъде тъмно. Сигурни ли сте, че няма да я убият?
— Ще направим всичко по силите си и ще се уповаваме на Бога. Нямаме друг избор. — Кадер сваля пистолет от колана си и го подава на Адам. — Твърдиш, че умееш да стреляш, но не си опитен в битка, затова ще ти дам само един пълнител. За всеки случай.
Толкова е тъмно, че Морган различава само силуети. Абу Мустафа вади от джоба си малка ниска свещ, слага я на масата и я запалва. Светлината й е слаба, но тя поне вижда лицето му. Все още е на канапето — той седи на стол срещу нея, а пламъкът на свещта хвърля треперливи сенки.
— Преди да продължиш, искам да разбера какво се е случило със Зейнаб — прошепва тя.
— Жива е, надявам се да се оправи.
— Как така се надяваш да се оправи? — отново повишава глас заедно с надигащия се гняв. — Полудя ли? Беше изнасилена! Прегледа ли я лекар? Какво друго й направи онова копеле?
Абу Мустафа изглежда безсилен, а в очите му се чете поражение.
— Карим я изпрати да си ходи. Тя замина за Хан Юнис. Иншаллах, близките й ще се погрижат за нея.
— Искаш да кажеш, че е заминала при родителите си? Какво ще им каже, по дяволите? Не разбирам. Защо Карим я е изпратил да си ходи? Тя със сигурност ще издаде къде се намираме.
Абу Мустафа докосва рамото й, но тя рязко се отдръпва от него и неволно потръпва.
— Моля те, не се гнуси от мен — казва той. — Не съм като Акил и Карим. Освен това, колкото и да си гневна, не бива да повишаваш тон. Трябва да ти кажа някои неща, но ако ни прекъснат, няма да бъде възможно. Затова ме чуй. Зейнаб вече е издала къде се намираме. Няма никакво значение, че сме я пуснали. Точно защото ни е издала, Карим нареди на Акил да я накаже.