Сервитьорката се върна с препълнен поднос — чийзбургери, пържени картофки, лучени кръгчета и шоколадови шейкове.
Арес й даде няколко златни драхми.
— Ама това не са… — смотолеви нервно тя.
Арес извади огромния си нож и започна да си почиства ноктите.
— Проблем ли има, сладурче?
Сервитьорката поклати глава и си тръгна.
Не се сдържах и рекох:
— Не може просто ей така да заплашваш хората с нож!
— Майтапиш ли се? — засмя се Арес. — Тази страна е страхотна. Най-доброто място от Спарта насам. Ти не носиш ли оръжие, дребосък? А трябва. Светът е опасен. Което ми напомня за предложението. Искам да те помоля за услуга.
— Че какво мога да направя за един бог?
— Нещо, за което на бога не му остава време да свърши сам. Не е кой знае какво. Забравих си щита в един изоставен воден парк наблизо. Там имах… среща с едно гадже. Само че се появиха едни досадници и трябваше да офейкаме и щитът ми остана там. Искам да ми го донесете.
— Защо не отидеш сам да си го вземеш?
Огънят в очните му кухини се разгоря.
— А защо да не те превърна в койот и да те прегазя с моя „Харли“? Защото не съм в настроение. Един бог ти дава възможност да се изявиш, Пърси Джаксън. Нима ще се окажеш страхливец? — Приведе се към мен. — Или пък се биеш само когато наоколо има река, така че да избягаш при татко, ако положението стане напечено?
За малко не замахнах да го ударя, но усещах, че точно това искаше. Нарочно предизвикваше гнева ми. Щеше да се зарадва, ако избухнех. Само че аз нямаше да му доставя това удоволствие.
— Предложението ти не ни интересува — отвърнах. — Вече си имаме мисия.
В огнените очи на Арес се появиха какви ли не страхотии — кръв и пушек, трупове на бойно поле.
— Знам за вашата мисия, дребосък. След кражбата Зевс изпрати най-добрите да го търсят: Аполон, Атина, Артемида и, естествено, мен. Щом аз не бях способен да го надуша… — Облиза се, сякаш от мисълта за мълнията му потекоха лигите. — Та щом аз не успях да го намеря, вие нямате никакъв шанс. Но пробвайте се, защо не? С баща ти сме стари приятели. Аз го светнах за смрадливия мършояд.
— Ти си му казал, че Хадес е откраднал мълнията?
— Ми да. Да натопиш някого, за да предизвикаш война, е най-старият номер на света. Веднага надуших какво се готви. Така да се каже, на мен трябва да благодарите за възможността си да извършите подвиг.
— Благодаря — измърморих аз.
— Хей, аз не съм стиснат. Направи ми услугата, за която споменах, и после ще ти се отплатя. Ще уредя транспорт на запад за теб и приятелите ти.
— И така сме си добре.
— Да бе! Нямате пукнат цент и никаква идея с какво сте се захванали. Помогни ми и може да реша да ти кажа нещо важно. Става дума за майка ти.
— За майка ми?
— Сега вече успях да ти привлека вниманието — ухили се той. — Водният парк е на около километър от Деланси. Няма как да го пропуснете. Там търсете Тунела на любовта.
— И какво толкова те е уплашило, че си избягал оттам? — попитах.
Арес оголи зъби, също както правеше Клариса. Но в държанието му долавях някаква преструвка, едва ли не нервност.
— Имаш късмет, че не съм като другите олимпийци, дребосък. Те не търпят грубости. Ще се срещнем пак тук, като приключиш. Гледай да не ме разочароваш.
Изглежда след това съм припаднал или заспал, защото като отворих очи, от Арес нямаше и следа. Като нищо щях да повярвам, че бях сънувал нашия разговор, но по лицата на Анабет и Гроувър си личеше, че наистина се е състоял.
— Това не е добре — въздъхна Гроувър. — Арес да дойде лично при теб, Пърси. Това не е добре.
Погледнах през прозореца. Мотоциклетът беше изчезнал.
Дали Арес наистина знаеше нещо за майка ми, или просто ме разиграваше? Сега, когато бога на войната го нямаше, гневът ми изведнъж се изпари. Дадох си сметка, че Арес хвърляше в хаос чувствата на хората. В това беше силата му — така да усилва и изкривява страстите, че да губиш здравия си разум.
— Вероятно е номер — казах аз. — Предлагам да забравим Арес и да продължим към Ел Ей.
— Не може — отвърна Анабет. — Виж, Арес и на мен не ми е приятен, но ако пренебрегваш боговете, ще си навлечеш сериозни неприятности. Той наистина може да те превърне в койот.
Забих поглед в чийзбургера си, апетитът ми изведнъж се беше изпарил.
— За какво сме му притрябвали точно ние?
— Може би се изисква мислене — рече тя. — Арес притежава единствено груба сила. Нищо друго. Понякога дори и силата отстъпва пред мъдростта.
— Ама този воден парк… Стори ми се, че Арес се страхува да се върне там. Какво може да изплаши един бог така?
Анабет и Гроувър се спогледаха смутено.