— Разбира се — изпъчи той гърди. — Ама какво може да се обърка?
— Не знам. Просто имам такова предчувствие. Анабет, ела с мен…
— За нищо на света! — Погледна ме, сякаш току-що съм паднал от Марс. Бузите й бяха яркочервени.
— Какво ти става?
— Искаш да дойда с теб на… „страстно любовно пътешествие“? Ами ако някой ме види?
— Кой ще те види? — възкликнах аз, но и моите бузи вече бяха пламнали. Момичетата винаги усложняваха всичко. — Добре тогава. Отивам сам.
Тръгнах към басейна, а тя ме последва с мърморене, че момчетата все оплесквали работата.
Стигнахме до лодката. До щита лежеше копринен шал.
Опитах се да си представя Арес и Афродита — богове, които се срещаха тайно в изоставен увеселителен парк. Защо бяха избрали точно това място? В този миг забелязах нещо, което отгоре не се виждаше — под ръба по цялата дължина на басейна бяха поставени огледала. Накъдето и да се обърнехме, виждахме отраженията си. Вероятно това беше обяснението — тук Арес и Афродита можеха да се гушкат в компанията на любимите си хора — самите себе си. Вдигнах шала. Беше лъскав и розов, ухаеше невероятно — на роза или на планински лавър. Усмихнах се и понечих да го докосна до бузата си, но Анабет го изтръгна от ръката ми и го прибра в джоба си.
— А, не, без такива! Стой далеч от любовната магия.
— Какво?
— Вземи щита, водорасляк, и да се махаме.
В мига, в който докоснах щита, разбрах, че сме загазили. Ръката ми напипа нещо, което го свързваше за лодката — в първия момент ми се стори, че е паяжина, но после видях, че беше някакъв вид метално влакно, толкова фино, че почти невидимо. Жица за капан.
— Почакай! — викна Анабет.
— Късно е.
— Тук също е изписана буквата ета. Това е капан!
Около нас загърмя и затрещя, сякаш се раздвижваха милион зъбни колела и целият басейн се превръщаше в огромна машина.
— Бягайте! — изкрещя Гроувър.
Поставените по ръба на басейна статуи на Купидон натягаха готовите за стрелба лъкове. Поех си дъх да изкрещя: „Пазете се!“, но в този миг стрелите литнаха. Само че не към нас. Статуите стреляха над басейна. След стрелите се точеха тънки като коприна стоманени нишки, които се пресичаха и образуваха нещо като звезда. По-късите нишки започнаха да се увиват като с магия около основните, сякаш… плетяха мрежа!
— Трябва да се измъкнем оттук!
— Без майтап?! — сряза ме Анабет.
Грабнах щита и затичахме, но изкачването по гладките стени на басейна беше доста по-трудно от слизането.
— Побързайте! — извика Гроувър.
Той се опитваше да държи една отворена пролука в мрежата, но златните нишки се оплитаха около ръцете му.
Главите на статуите се отвориха. Показаха се видеокамери. Появиха се прожектори и ни заслепиха със светлината си, а глас от високоговорител обяви:
— Включваме предаване на живо на Олимп след една минута… Петдесет и девет секунди, петдесет и осем…
— Хефест! — извика Анабет. — Толкова съм глупава! Ета е гръцкото „Х“, неговият инициал. Подготвил е капана, за да хване жена си и Арес. Сега ще ни предават на живо на Олимп и ще изглеждаме като идиоти!
Почти бяхме стигнали до ръба, когато редицата огледала се отвори и от зейналата дупка заизлизаха хиляди малки метални фигурки като онези, които се продават по панаирите и се навиват с ключета, за да се движат.
Анабет изпищя.
Цяла армия от гнусни създания — бронзови тела, тънки дълги крака и малки щипци — приближаваше към нас.
— Паяци! — ахна Анабет. — Паяциии!
За първи път я виждах в такова състояние. Направо се строполи от ужас и металните паяци почти я полазиха, преди да я издърпам и завлека към лодката.
Механичните буболечки извираха отвсякъде и се стичаха към центъра на басейна. Опитвах се да се успокоя с мисълта, че вероятно не бяха програмирани да убиват, а по-скоро да ни отрежат пътя за бягство и да ни направят на посмешище. Но пък капанът беше заложен за богове, а не за деца.
С Анабет се покатерихме в лодката. Мъчех се да изритам катерещите се вътре паяци. Изкрещях на Анабет да ми помогне, но тя беше застинала от ужас и само пищеше.
— Трийсет, двайсет и девет — отброяваше високоговорителят.
Паяците започнаха да плюят метални нишки, за да ни завържат. Отначало не беше трудно да ги късаме, но бяха толкова много, а гадините не спираха да прииждат. Изритах един от крака на Анабет и щипците му отнесоха част от новата ми гуменка.
Гроувър се крепеше във въздуха с крилатите си маратонки и се опитваше да разплете мрежата, но тя бързо се възстановяваше.
Трябваше да измисля нещо. И то веднага.