Направих грешката да замахна.
Онзи извика, но явно беше 100% простосмъртен, тъй като острието премина през гърдите му без изобщо да го нарани.
Той сведе поглед.
— Какво, по…
Разполагах с не повече от три секунди, преди изненадата му да се превърне в гняв.
— Бягайте! — извиках на Анабет и Гроувър.
Профучахме покрай две от хлапетата и се затичахме надолу по улицата. Трябваше да се скрием някъде. Свърнахме рязко.
— Натам! — извика Анабет.
Само един магазин изглеждаше отворен, неоновите реклами на витрината сияеха. На табелката над вратата пишеше нещо от рода на: ОДНИ ЕГЛАНА КРЪТИ.
— „Водни легла на Кръсти“ — преведе Гроувър. При нормални обстоятелства, в подобно място бих влязъл само в краен случай, но пък точно сега като че ли беше наистина краен случай.
Влетяхме през вратата, изтичахме зад едно легло и се спотаихме. Уличните хлапета притичаха отвън.
— Май не ни видяха — въздъхна Гроувър.
— Кой не ви видя? — обади се глас.
Тримата подскочихме.
Зад нас се извисяваше мъж, който приличаше на лешояд в костюм. Беше най-малко два метра висок и абсолютно плешив. Кожата му беше сивкава и загрубяла, клепачите провиснали, а усмивката студена като на влечуго. Приближи се бавно към нас, но походката му подсказваше, че стига да иска, може да е бърз като светкавица.
Беше облечен като хората в казино „Лотос“ — в стила от седемдесетте години. Разноцветната му копринена риза беше разкопчана и се показваха голите му гърди. Реверите на кадифеното му сако бяха широки като самолетни писти. На врата му висяха толкова много сребърни верижки, че дори не можех да ги преброя.
— Аз съм Кръсти — усмихна се той и се показаха жълтите му зъби.
Едва се сдържах да не отвърна: „Да бе, личи си!“.
— Извинявайте, че нахлухме така — рекох. — Просто… зяпахме.
— По-скоро се криете от онези хулигани — изръмжа той. — Всяка вечер се събират тук. Доста народ влиза в магазина ми благодарение на тях. Не искате ли да погледнете водните легла?
Мислех да откажа любезно, но той сложи огромната си лапа на рамото ми и ме побутна навътре в магазина.
Имаше всевъзможни легла — с табли от различно дърво, с различни дамаски, един персон, персон и половина, спални.
— Това е най-харесваният модел — Кръсти нежно погали едно легло с черни сатенени чаршафи и вградени в таблата лампички. Матракът вибрираше и се тресеше, сякаш беше пълен с желе.
— Все едно милион ръце едновременно ти правят масаж — продължи той. — Хайде, пробвайте го. Полегнете, подремнете. Нямам нищо против. И без това днес няма клиенти.
— Ъъъ — обадих се неуверено аз. — Май няма да…
— Масаж! — извика Гроувър и се метна на леглото. — О, страхотно е!
— Хмм… — Кръсти се почеса по сивкавата си брадичка. — Почти, почти…
— Почти какво? — попитах. Той се обърна към Анабет.
— Хайде, пробвай това тук, мила. Заради мен го направи. Може и да стане.
— Но какво… — понечи да попита Анабет. Продавачът я потупа успокояващо по рамото и я насочи към луксозния модел „Сафари“ — с табла от тиково дърво с резбовани лъвове и завивка на леопарди. Анабет отказа да легне и Кръсти я бутна.
— Хей! — извика тя. Кръсти щракна с пръсти:
— Ерго!
От рамката изскочиха въжета, омотаха Анабет и я придърпаха към матрака.
Гроувър се опита да стане, но и от неговото легло се показаха въжета и го привързаха.
— Не ми харесва! — извика той, гласът му трептеше от вибрацията на масажа с милион ръце. — Пърси изобщо не ми харесва!
Великанът се обърна към мен и се усмихна широко.
— Почти, по дяволите!
Опитах се да отскоча настрани, но ръката му се стрелна й ме хвана за врата.
— По-спокойно, хлапе! Няма закъде да бързаш. Ей сегичка ще намерим легло и за теб.
— Пуснете приятелите ми.
— Разбира се. Но първо ще се погрижа да отговарят на мярката.
— Как така?
— Всички легла са дълги по метър и осемдесет. А приятелите ти са твърде къси. Трябва да станат по мярка.
Анабет и Гроувър се гърчеха в напразни опити да се измъкнат.
— Мразя хората, които не са по мярка — измърмори Кръсти. — Ерго!
От таблите на леглата изскочиха нови въжета и се увиха около глезените и раменете на Гроувър и Анабет. След това започнаха да се опъват, придърпвайки приятелите ми.
— Не се тревожи — продължи продавачът. — Разтягането е полезно. Най-много гръбначният им стълб да се удължи с още пет-шест сантиметра. Може и да оживеят накрая. А сега трябва да намерим легло и за теб, нали?
— Пърси! — извика Гроувър.
Мислите ми препускаха. Нямаше да успея да се справя сам с великана. Щеше да ми пречупи врата, още преди да успея да извадя меча си.