Още сирени.
Навлязох още по-дълбоко във водата, но Арес беше бърз като мълния.
Върхът на меча му проряза ръкава и от рамото ми бликна кръв.
Разнесе се глас по мегафон:
— Хвърлете оръжията! Оставете ги на земята! Веднага!
Оръжията ли?
Погледнах меча на Арес, очертанията му леко трептяха и се изменяха — ту беше меч, ту се превръщаше в пистолет. Нямах представа какво виждаха другите в ръцете ми, но определено едва ли им беше по вкуса.
Арес се обърна и изгледа кръвнишки зяпачите, а това ми даде възможност да си поема дъх. Вече се бяха събрали пет полицейски автомобила — зад тях се криеха десетина полицаи с насочени към нас пистолети.
— Това е личен въпрос! — извика Арес. — Изчезвайте! Вдигна ръка и от полицейските коли лумнаха пламъци.
Полицаите едва успяха да отскочат назад и колите избухнаха. Хората се разбягаха с писъци. Арес избухна в гръмогласен смях.
— Е, геройче, време е и теб да те хвърлим на кладата. Замахна. Отклоних удара. Бях достатъчно близо, за да се опитам да го пронижа, помъчих се да го подлъжа и да го финтирам, но той с лекота парира.
Вълните достигаха до гърба ми. Арес беше във вода до бедрата и навлизаше в дълбокото след мен.
Усещах ритъма на морето, вълните нарастваха, прииждаше приливът и изведнъж ми хрумна идея.
„По-малки вълни“ — заповядах наум и водата край мен като че ли спадна. Сдържах прилива със силата на волята си, но зад мен напрежението нарастваше като в бутилка с газирана вода, запушена с коркова тапа.
Арес пристъпи напред със самоуверена усмивка. Свалих меча, все едно вече нямах сили.
„Задръж още миг!“ — помолих морето. Натискът вече почти ме събаряше.
Богът вдигна меча си. В този миг отприщих прилива, скочих на гребена на една вълна и се насочих право към Арес.
Двуметровата вълна го удари в лицето, той започна да ругае и да плюе, устата му се напълни с водорасли. Озовах се зад него и отново финтирах към главата му. Арес се обърна навреме и вдигна меча си, но този път беше по-бавен — номерът ми го беше изненадал. В последния миг аз смених посоката, извъртях Въртоп настрани и го забих във водата, насочвайки острието към петата на Арес.
В сравнение с последвалия писък земетресението на Хадес беше дреболия.
Дори морето се отдръпна и около Арес се появи един кръг от петнайсет метра мокър пясък.
Икор — скъпоценната кръв на боговете — пулсираше от прореза в ботуша му. Изражението на лицето му беше отвъд омразата — болка, изненада, невероятно смайване, че е бил наранен.
Закуцука към мен, мълвейки ругатни на старогръцки.
Но нещо го спря.
Все едно облак закри слънцето. Светлината помръкна. Звуците и цветовете избледняха. Студено, тежко присъствие премина над плажа, забави времето, температурата падна до нулата, изведнъж почувствах, че животът няма смисъл, че продължаването на борбата е безполезно.
Мракът отмина.
Арес изглеждаше зашеметен.
Зад нас горяха полицейски автомобили. Зяпачите се бяха разбягали. Анабет и Гроувър стояха смаяни и гледаха как водата се връща отново към нозете на Арес и искрящата златиста кръв се размива в прилива.
Арес свали меча.
— Създаде си страшен враг, родственико — рече той. — Сам подпечата съдбата си. Всеки път, щом вдигнеш меча си в битка, всеки път, щом се надяваш на победа, моето проклятие ще тегне над теб. Пази се, Пърси Джаксън! Пази се!
Тялото му започна да свети.
— Пърси — извика Анабет. — Не гледай!
Извърнах глава, а Арес разкри истинския си божествен образ. Знаех, че ако погледна, ще бъда изпепелен.
Светлината угасна.
Арес беше изчезнал. Приливът се отдръпна и се показа бронзовият шлем на Хадес.
Взех го и поех към приятелите си.
Преди да стигна до тях, чух плясък на кожени криле. От небето се спуснаха три злобни баби с плетени капели и огнени камшици и кацнаха пред мен.
Тази в средата, госпожа Додс, пристъпи напред. Беше оголила зъби, но за първи път не изглеждаше страшна, а по-скоро разочарована, все едно вече си е представяла как закусва с мен, но в крайна сметка е решила, че няма да съм й вкусен.
— Видяхме всичко — изсъска тя. — Значи наистина не си бил ти?
Хвърлих й шлема и фурията изненадано го хвана.
— Върнете го на господаря Хадес — рекох. — И му кажете истината. Кажете му да спре приготовленията за война.
Госпожа Додс се поколеба, облиза зелените си загрубели устни с раздвоения си змийски език.
— Живей добре, Пърси Джаксън. Стани истински герой. Защото в противен случай, ако отново попаднеш в ноктите ми…
Тя се разкикоти отвратително, наслаждаваше се на идеята. След това заедно със сестрите си разпериха криле, издигнаха се в изпълненото с пушеци небе и изчезнаха.