Робърт Шекли
Поклонение на старата Земя
Алфред Саймън бе роден на Казанга IV, малка планета, намираща се в близост до Арктур. През деня той работеше с комбайн из житните поля, а през дългите тихи вечери слушаше записи на любовни песни от Земята.
Животът на Казанга бе доста приятен. Момичетата бяха напети, весели, искрени и покорни, добри спътнички за скитане по хълмовете или плуване в потоците, предани другарки за цял живот. Но романтични — в никакъв случай! Да живееш на Казанга весело и открито, бе много приятно. Но нищо повече.
Саймън чувстваше, че нещо липсва в това приятно съществуване. И един ден откри какво.
На Казанга, с поочукан космически кораб, пълен с книги, пристигна един търговец. Той бе мършав, белокос и малко откачен. Организираха му честване, защото във външните светове ценяха новостите.
Търговецът им разказа всички последни клюки. За ценовата война между Детройт II и III, как върви риболовът на Алана, с какво се облича съпругата на президента на Морасия и колко странно говорят хората на Доран V. Накрая някой се обади: „Разкажи ни за Земята.“
— Аааа! — повдигна вежди търговецът. — Искате да чуете за планетата майка? Добре, приятели. Няма друго място като Земята. Изобщо няма такова. На Земята, приятели, всичко е възможно и нищо не може да ти бъде отказано.
— Нищо ли? — попита Саймън.
— Те са приели закон против отказа — обясни търговецът с усмивка. — И не се е чувало някой някога да го е нарушил. Земята е различна, приятели. Вие например сте специализирани във фермерството, нали? Е, Земята е специализирана в непрактични неща като лудост, красота, война, отравяне, невинност, ужас и други подобни и хората изминават светлинни години, за да ги опитат.
— А любов? — попита една жена.
— Разбира се, момиче — отвърна любезно търговецът. — Земята е единственото място в галактиката, където още има любов! На Детройт II и III опитаха, но решиха, че е твърде скъпа. На Алана прецениха, че е обезпокоителна, а на Морасия и Дорая V не остана време да я внесат. Но както ви казах, Земята е специализирана в производството на непрактични и абсурдни неща и с това се издържа.
— Издържа ли се? — учуди се един едър фермер.
— Разбира се! Земята е стара, минералите й са изчерпани, а полята — безплодни. Сега колониите й вече са независими и пълни с трезви хора като вас, които знаят цената на стоката си. Така че с какво друго да се изхранва Земята освен с незначителни неща, които правят живота ценен?
— А ти бил ли си влюбен на Земята? — попита Саймън.
— Да, бях — отвърна търговецът някак мрачно. — Бях влюбен, а сега пътувам. Приятели, тези книги…
Саймън купи на безбожна цена една стара книга със стихове и докато я четеше, мечтаеше за буйни страсти под лунна светлина, за блестящи в бяло изгреви по разтворените устни на влюбени, за сплетени тела върху мокър морски бряг, изпълнени с любов и обливани от шумящи вълни.
И това бе възможно само на Земята! Защото, както бе казал търговецът, разпръснатите деца на земната раса бяха твърде заети с работа, борейки се за живот върху повърхността на чужди планети. На Казанга растяха жито и царевица, а Детройт II и III се покриваха със заводи. Рибниците на Алана бяха тема за разговор по цялата южна част на звездния пръстен, а на Доран V трябваше да се победи дивата природа. И това беше добре, точно както трябваше да бъде.
Но новите светове бяха сурови, внимателно планирани и идеално стерилни. Нещо бе изгубено в мъртвите дълбини на Космоса и само Земята познаваше любовта.
Затова Саймън работеше, спестяваше и мечтаеше. И когато навърши двайсет и девет години, той продаде фермата си, опакова всичките си чисти ризи в подходяща чанта, облече най-хубавия си костюм, обу чифт здрави туристически обувки и се качи на совалката „Казанга — Метрополия“.
Най-после беше на Земята, където мечтите трябваше да станат истина, защото там имаше закон против провалянето им.
Той мина бързо през митницата на космодрума в Ню Йорк и бе прехвърлен под земята до площад „Таймс“. Там се появи примигвайки на светлината, стиснал здраво чантата си, тъй като го бяха предупредили за джебчиите, крадците и останалите обитатели на града.
Задъхан от учудване, той се огледа.
Първото нещо, което го порази, бе дългата редица кина с представления, предлагани в две, три или четири измерения според предпочитанието. И какви представления само!
Вдясно от него един надвиснал плакат обявяваше: СТРАСТИ НА ВЕНЕРА! ДОКУМЕНТАЛНО ОПИСАНИЕ НА СЕКСУАЛНАТА ПРАКТИКА СРЕД ОБИТАТЕЛИТЕ НА ЗЕЛЕНИЯ АД! ШОКИРАЩО! РАЗБУЛВАЩО!
Поиска му се да влезе. Но на отсрещната страна на улицата прожектираха военен филм. Плакатът крещеше: ПРЕСЛЕДВАЧИ НА СЛЪНЦЕТО! ПОСВЕТЕН НА БЕЗРАЗСЪДСТВОТО НА КОСМИЧЕСКИТЕ МОРСКИ ПЕХОТИНЦИ! А по-надолу по улицата прожектираха филм под заглавие ТАРЗАН ПОБЕЖДАВА САТУРНИАНСКИТЕ ТАЛАСЪМИ!