— О, Арин! — Разплакана и разтреперана, тя се хвърли на врата му.
— Гледката е наистина ужасяваща… Но сме виждали и по-лошо. А този път можем да тържествуваме.
— О, не, Арин, не! Още ли не си говорил с Томас?
Той гледаше ужасен бледото й лице.
— Какво се е случило?
— Той я отвлече…
— Какво?
— Кинси Дароу отвлече лейди Кира от лагера ни. О, божичко, Арин, беше ужасно! Появиха се ненадейно от гората, бяха се промъкнали като лисици. Повалиха Хари и Джойн и ги раниха. Когато англичаните изчезнаха, доведохме от селото моята леля Мов, тя мисли, че старият Джойн може и да не се оправи от раните си…
— А Кира? — прекъсна я той. — Всемогъщи боже, тя доброволно ли тръгна с него? Нима го е лъгала през цялото време. Ще я убия!
— Не, не… — Очите на Катарина отново плувнаха в сълзи. — Аз имах желание да убия лейди Кира, за да не заеме мястото на Александра. Когато тя ме упрекна, че не съм помогнала на жена ти, още по-силно я намразих.
— Ти не можеше да помогнеш на Александра. Само щеше и ти да умреш. Кира трябваше да го знае.
— Вече няма значение. Ще трябва да живея и занапред с онова, което извърших.
В този миг Арин чу тропота на копита. Неколцина от неговите хора се приближаваха в галоп, а Томас, въпреки възрастта си превъзходен ездач, скочи от един взет на заем боен жребец. С него бяха и свещеникът, Рейгуър, Джей, Джон, Роджър, Натан и Патрик, следвани от Свен и разплаканата Ингрид. Съпругът й я притискаше към широките си гърди.
— Тихо, тихо, миличка…
— Но какво се е случило? — Арин гледаше с нарастваща тревога мрачните лица на своите другари, които очевидно вече знаеха всичко.
— Какво успя да ти разкаже Катарина? — попита потиснато Томас.
— Не много. — Арин направи усилие да изглежда спокоен. Каза ми, че Дароу е дошъл с хората си във вашия лагер, че Хари и Джойн са убити.
— Те започнаха с мен ужасна игра — прошепна Катарина. — Подхвърляха ме насам-натам и ми скъсаха роклята…
— А после?
— Дароу викна на Кира, заяви й, че ако тя не излезе от гората ще убие мен.
— И тя се показа — прекъсна я тихо Арин.
— Онези главорези сигурно щяха тъй или иначе да убият и мен, но тя заплаши Дароу с меча си…
— Успях да го дам овреме на господарката — намеси се гордо Ингрид.
— Кира повали Дароу на земята и опря стоманеното острие в гърлото му — продължи Катарина. — Държа го докато онези не ме пуснаха да си вървя.
— Повярвай, Арин, опитах се да убедя Кира да не излиза на поляната — потвърди Томас. — Но тя все повтаряше, че нея Дароу щял остави жива, но не и нас.
— Как е успял да ви открие?
Свещеникът плю презрително на земята.
— Тайлър Милър ни е издал.
Сега Арин вече знаеше кого е търсил напразно по време на битката в редовете на хората си — мъжа, на когото Кира бе заповядала при битката за Сикерн да капитулира и който се присъедини към шотландците. Изглежда Милър сменя лоялността си не по-трудно от ризите си.
— Ще удуша това копеле!
— Няма да стане нужда. Той си поиска наградата за предателството и я получи от един англичанин, който му заби нож в корема.
— Вчера Кинси беше тук — измърмори Кориган.
— Лейди Кира трябва да е била с него — предположи Патрик. — Сигурно се е надявал, че тя ще присъства на поражението ни.
— Сега всички англичани бягат към границата — забеляза Джей. После видя как Арин бързо се отдалечава и викна подире му: — Къде отиваш?
— При Уолъс.
— Но ние трябва да намерим Кира! — протестира Томас.
Арин продължи невъзмутимо да върви и Джон изтича след него.
— Не можеш да говориш сега с Уолъс, трябва да освободим Кира, иначе Дароу ще я убие и…
— Така ли? — Арин спря нетърпеливо за миг и се обърна.
— Тя очаква дете от теб.
На Арин му секна дъхът.
— Тя ли ти го каза? — попита недоверчиво.
— Не направо… Досетих се. Отначало не беше съвсем сигурна, но…
Междувременно Томас беше настигнал двамата братовчеди.
— Вярно е, Арин! Ако Дароу я убие, и твоето дете ще умре.
Студена пот изби по челото на Арин, обзе го неукротим гняв. Но той продължи, забързан, без да каже ни дума.
— Арин! — извика Джон и братовчедът му спря.
— Няма значение дали е истина или не. Разбира се, че ще тръгна да търся Кира. Но преди това трябва да говоря с Уолъс. Той иска да нападне Англия. Ако ние тръгнем първи, добре ще е да знаем, че той ни следва по петите.
Джон въздъхна облекчено.
— Да, но трябва да настигнем англичаните, преди…
— Преди какво? — попита Томас.
— Преди Дароу да е убил Кира — заяви Арин.
— Тя твърдеше, че щял да я остави жива и затова трябвало да отиде с него… — Гласът на Томас секна. След поражението на англичаните положението сигурно се е променило.