Арин продължи пътя си със свито сърце. Най-сетне беше извоювал свободата, но загуби душата си.
Малко по-късно тръгнаха на път. По време на разговора Уолъс прояви разбиране, но подчерта, че не може да се лиши от прекалено много войници, които да подкрепят Арин при евентуално нападение, в случай че Дароу се е скрил в яка крепост.
— Хората са капнали, мнозина са ранени. Освен това вече обсаждат замъка Стърлинг. А пък аз трябва да се върна в Дънбартън. Скоро ще има съвещание в Пърт, засега Шотландия е наша но аз не съм глупак. Едуард ще ни нападне и ни трябва голяма армия. Скоро ще пратим в чужбина дипломати, ще възстановим търговските си права, ще пратим и епископи в Рим… Много добре разбирам, Арин, защо искаш да нападнеш веднага Дароу. Но трябва да разбереш и мен. Отрядът на сър Хари преследва отстъпващите англичани, други отряди са по петите на ранените и на пръсналите се съединения, които са се оказали откъснати от английската войска и си опитват сами късмета. Въпреки това всички мъже, които успееш да спечелиш за похода си, са твои, Арин. И успех!
Въпреки безумния си гняв, Арин се вслуша в гласа на разума. Докато разговаряше с Уолъс, разбра, че няма да помогне на Кира, ако нападне слепешката. Знаеше на какво е способен Дароу. Почувства ли се застрашен, няма да се поколебае да изнасили Кира, да я подложи на мъчения и да я убие.
Тя носи в утробата си дете от мен, мислеше си Арин. Дано успее да го премълчи. Подобно признание може да подлуди Дароу. А той дано се съобрази с това, че кралицата е била нейна кръстница, а Едуард почита паметта на съпругата си. Следователно Кинси трябваше да внимава.
Но ако представи смъртта на Кира за нещастен случай? Тя можеше да се озове под копитата на галопиращи коне, да падне от скала или да се спъне и по странен начин да се натъкне на нож, който да прободе сърцето й…
— Как ще я открием, Арин? — попита Джон, докато яздеха към Стърлинг. — Та там гъмжи от рицари…
— Спокойно, ще я намерим…
За щастие отстъпващите англичани имаха само една грижа — колкото може по-скоро да офейкат, без да предприемат нищо друго. Това щеше да отклони на първо време Кинси от желанието да отмъсти на Кира. През деня препускаха в главоломно темпо, нощем спяха на открито, без шатри, защото ги бяха оставили близо до бойното поле.
За да спаси живота си, Кира се мъчеше да не привлича вниманието на Кинси. На няколко пъти за малко да се опита да избяга от нощния лагер. Но си даваше сметка, че тогава сигурно щеше да усети как й забиват нож в гърба и ще умре заедно с нероденото си дете.
Вестители идваха и си отиваха, конници бяха препускали за да донесат новини за шотландците, обсаждащи Стърлинг. Под командването на мъж на име Хенри от Хейлибартън, те преследваха бягащите англичани и убиваха всеки, когото успееха да настигнат.
На третата нощ към отряда на Дароу се присъедини сър Реджиналд Гротър, ранен английски рицар от Йорк. Всички негови бойци бяха паднали от моста в реката, той самият също за малко да загине. Но нечия приятелска ръка го бе измъкнала от водата. Беше изгубил жребеца си. Но понеже шотландците убиваха само англичани, но не и коне, намери един светлосив боен кон, чиято юзда се беше закачила за храсталака.
Една вечер късно той пиеше бира с Кинси, сър Ричард и още неколцина воини. Вързана за един близък дъб, Кира се вслушваше в разговора на мъжете. Така прекарваше всичките си нощи. Денем също я пазеха строго. Позволиха й да язди собствената си кобила, но с вързани ръце. Само от време на време я оставяха за няколко минути сама, за да може да се измие. Кинси или сър Ричард бяха неизменно някъде наблизо. Изглежда нямаха доверие в останалите воини и се бояха, че няма да я държат под око.
Сега слушаше ужасните истории, които сър Реджиналд разказваше на англичаните.
— Уолъс трябва да е луд! Представете си само, неговите хора окачиха трупа на Кресингам на едно дърво и го одраха. Казват, че Уолъс щял да заповяда да направят от кожата му ножница за неговия меч. Ох, проклетите варвари!
— Няма да се радват дълго — заяви кисело Кинси.
— Така е, върне ли се, Едуард ще поведе войската срещу шотландците. — След кратко мълчание сър Реджиналд добави: — Лорд Дароу, имам новина за вас.
— За мен?
— Бях пленен от една банда нехранимайковци, които препускаха на юг под командването на някой си сър Арин. Той ми подари живота, за да мога да ви открия.
— Като предател ли сте сега тук при мен?
— Не, като пратеник. Натоварен съм да ви съобщя, че във ваша власт се намирало нещо, което било негово.