— Моля те само за едно — не бъди прекалено жесток към нея.
— Каквото и да й казах, аз никога не бих екзекутирал жена.
— Разбира се, че не.
— Но тя няма да се омъжи за Дароу. Богатството й не бива да се озове в ръцете на този нехранимайко.
— Каквото и да имаш на ум, Арин, нали няма да убиваш невинни хора? Моля те също да не забравяш, че като си отмъстиш на лейди Кира, това няма да възкреси Александра.
Мина време, докато Арин наруши мрачното си мълчание.
— За да оправдае ужасните си деяния, Дароу заяви, че е раздавал справедливост от името на Едуард и на лорд Сикерн. Сега бащата на Кира е мъртъв. До сватбата тя ще се разпорежда с наследството си. По всичко личи, че се е сгодила по свое желание за Дароу. Затова трябва да се отнасяме с нея като с враг… — Свил ръце в юмруци, той се опитваше да овладее чувствата които смразяваха отново и отново душата му. — Познаваш ме и знаеш, че няма да бъда жесток с нея — продължи той с горчивина. — Но няма да се откажа да си отмъстя.
— Пази дамата, приятелю, и я пази добре. Отивам да осигуря отбраната на замъка, въпреки че не вярвам някой да има намерение да го напада. Само войската на Едуард би се осмелила да го стори, но тя се сражава по други бойни полета. Въпреки това искам да взема мерки. Не обичам да се оставям да ме изненадат, докато спя.
— Как мислиш, колко време ще можем да удържим крепостта?
— Ако Едуард пожелае да си я върне, не много дълго. Тъй или иначе трябва да запознаем хората си с отбранителните съоръжения на Сикерн.
— Разбира се. Можеш спокойно да вървиш. Дамата няма отново да ми избяга.
Арин кимна, но докато слизаше бързо по стълбата, си каза, че неговият приятел може да се озове в плен на хубавата лейди. Все пак няма защо да се тревожи. Дори да успее да се измъкне покрай Джей, стражите на първия стаж ще я задържат.
В края на каменната стълба за кулата Арин сви вляво и тръгна по коридора към крепостната стена. Оттам виждаше вътрешния двор и външните степи. Преди да дойдат бунтовниците, селяните бяха прибрали добитъка от пасбищата под защитата на тези стени и бяха донесли от селото достатъчно провизии, за да подготвят хората в замъка за обсада. Сега портите пак бяха отворени, добитъкът се връщаше по ливадите. От новите господари на замъка можеха да не го пазят. Бавно се смрачаваше, но след изпълнения със събития ден в двора още кипеше живот. Срутени по време на сражението части от стената трябваше да бъдат иззидани отново. Наоколо куцукаха ранени, рибарски жени се опитваха да продадат улова на съпрузите си.
На югозапад от замъка, успоредно с обиколния път покрай крепостната стена, течеше река. Арин си спомни, че Сикерн никога не е бил превземан откъм тази страна. Откъм речния бряг нападателите би трябвало да се изкатерят по каменния вал, а това не можеше да стане незабелязано и безпрепятствено. Замъкът можеше да бъде превзет само откъм север, както беше сторил този ден отрядът на Арин. Необходими бяха, разбира се, отлични воини, а той едва през последния месец успя да събере подходящи мъже.
Сикерн…
Този замък и стария лорд познаваше още от времето преди Едуард да реши да разори Шотландия, както вече го беше сторил с Уелс. Тогава между двете страни цареше мир. Замислите на Едуард — силен крал с остър ум — станаха ясни едва след като той ги осъществи.
Арин вървеше бавно по крепостната стена, загледан в околния пейзаж. Пристъпът започна по обяд. Сега пълната луна се бе издигнала високо в небето и осветяваше речните вълни, зелените хълмове и гори. Каква прекрасна страна, и толкова мирна…
Не, каза си той, ако войската на Едуард ни нападне тук, няма да удържим крепостта. Затвори за миг очи и стисна зъби. Нападна Сикерн, за да убие Кинси Дароу. Но се оказа, че Дароу бил извикан от графа на Харингфорд и веднага е тръгнал. Мисълта, че сега тези двамата може да са нападнали някое село или чифлик, тревожеше Арин. Не беше изключено и да са тръгнали да търсят в гората край Селкърк Уилям Уолъс и неговите хора, за да ги изтребят до крак.
Арин потрепери и наведе глава. Ще успеят ли шотландските въстаници да освободят някога родината си от английско иго?
Мислеше си и за смъртта на Александър. Ако знаеше в какъв ад ще тласне страната си, щеше ли кралят да се реши да заложи толкова лекомислено своя живот?
— Шотландия няма никога да се състои от един-единствен човек — му каза Александър през онази ужасна бурна нощ. — Сърцата, пулсът и душите на всички ще я бранят с правото, което им дава тяхната кръв. — Арин беше скътал тези думи в сърцето си. Нямаше никога да ги забрави, въпреки че вече плати толкова скъпо за борбата си с англичаните. От смъртта на краля бяха минали цели десет години, — десет години, изпълнени с насилия, люти битки и траур. Въпреки всички трагедии, които сигурно тепърва предстояха на въстаниците, те трябваше да воюват с Едуард и с мъже като Дароу и съучастниците му, трябваше да ги поставят на колене, тях и лоялните англичанки като господарката на Сикерн.