— Не, с това ще се заеме дамата.
— Дамата няма да си мръдне пръста — възрази Кира. — Как би могла? Ризницата е толкова тежка!
— Не се съмнявам, че отлично ще се справите. Оставете ни сами, Гастон.
Джей стоеше на вратата.
— Докато се къпеш, ще пазя пред вратата, Арин…
— Няма нужда. Моля те, Гастон…
— Ама лейди Кира е права, тази тежка ризница…
— Изчезвайте, Гастон!
Британецът се беше опитал според възможностите си да помогне на своята господарка, но претърпя поражение.
— Слушам, сър — каза тихо и хвърли на Кира извиняващ се поглед.
Тя се опита да му внуши все някак с гримаса, че няма да й се случи нищо лошо. Той даде знак на младите слуги да изчезват и излезе от стаята заедно с тях. Нейният приятел си беше тръгнал. А сега щеше да й се случи нещо наистина много лошо.
— Лека нощ. — Джей се отдръпна колебливо и затвори вратата.
Кира остана сама с мъжа, който се бе заканил люто да й отмъсти.
4
— Помогнете ми! — заповяда Арин.
— Няма.
— Искам да си сваля ризницата и имам нужда от помощта ви.
— Наистина ли желаете да ви съблека?
— По дяволите, елате веднага тук!
— Може би трябва и сама да се изнасиля? — предизвика го тя.
— Ще бъдете ли така любезна, да ми помогнете, госпожо?
— Нямам необходимата сила…
— Нищо подобно, вие сте много силна и вече го доказахте, слизайки по това въже. Хайде, идвайте най-сетне!
За свое собствено учудване тя се подчини. Арин й обясни как да разхлаби кожените ремъци, придържащи ризницата на раменете. После той я накара да свали тежката броня през главата му.
Само след миг той се видя вдигнал високо ръце и уловен в ризницата си, която тя беше изхлузила само наполовина. Джей вече не стоеше на вратата. Покорна на някакъв импулс, Кира реши да използва изглежда последната си възможност да избяга.
— Момент — измърмори тя — и хукна към вратата. Тъкмо беше хванала месинговата дръжка, когато ръцете на Арин я сграбчиха. Палтото на баща й се плъзна от раменете й.
С гръб към Арин, тя притегли трескаво остатъците от роклята към гърдите си. Той не помръдна. Тя не чуваше нищо. Най-сетне не можа да търпи повече тишината и се обърна.
Беше свалил не само ризницата. Ризата, панталонът и обущата също лежаха на пода. Той сякаш не забеляза погледа й. Беше гол мъж в разцвета на силите си, целият в кал и съсирена кръв, с тяло на гръцки бог и сякаш загрижен само за банята. Кога ще влезе най-сетне във ваната…
— Ако се опитате още веднъж да отворите тази врата, ще ви сваля по стълбата долу и ще ви обладая пред очите на всички мои бойци и на някои от обитателите на замъка — заяви той. — Това сигурно няма да се хареса на лорд Дароу, когато разбере, но още по-мъчително ще бъде за вас.
Стиснала зъби, Кира се молеше да намери, въпреки заканата му, смелост да избяга. Беше се втренчила във вратата. Тя не беше залостена, нито охранявана. Мразеше се заради страха си.
Когато се обърна отново към Арин, той лежеше във ваната, облегнал глава на ръба й, затворил очи. Косата му се диплеше на абаносовочерни вълни във водата. Малки белези покриваха гърдите и шията му. Странно — със спуснати клепачи изглеждаше толкова раним… Щеше ли да изскочи гол от ваната, за да я сграбчи пред очите на всички?
— Забравете за вратата, лейди — предупреди той. — Уверявам ви, че наистина ще го направя и то е удоволствие…
Можеше ли, макар да беше капнал, да чете мислите й? Тя успя да отгатне неговите, въпреки че беше отворил очи.
— Налейте ми бира, лейди.
— Не съм ви слугиня.
— Не, но сте моя пленница. Донесете ми бира.
Тя прекоси гневно стаята, забрави за съдраната рокля и се спъна, когато тя се оплете в краката й. Залитна и извика. За неин ужас Арин изскочи веднага от ваната и я задържа. Голата му кожа докосваше нейната. Тя се изчерви притеснено.
— Ударихте ли се? — попита той.
— Пуснете ме! — прошепна тя.
За нейно учудване той изпълни желанието й и се върна при ваната. Погледът на Кира се плъзна по мускулестото му стройно тяло. Побърза да сведе очи. Господи, защо ли не скочи от крепостната стена…
Чу плисъка на водата, когато той седна отново във ваната.
— Все още чакам бирата си.
— Може да чакате и до второ пришествие.
След дълго мълчание той каза:
— Вие сте наистина очарователна жена. Всъщност човек би трябвало да очаква, че ще се опитате да спечелите благоволението ми, за да посмекчите отмъщението.
— Би ли имало някаква разлика?
— Ни най-малка.
— В такъв случай налейте си сам бира.
— Значи искате отново да стана от ваната?
— Разбира се, че не. — Впрочем в скъсаната си рокля тя не изглеждаше много по-благопристойно от Греъм. Събра инстинктивно дрипите пред гърдите си.