— Това, което вършите, няма смисъл — забеляза той.
— Кое?
— Усилията ви да запазите благопристойност и морал. Не се съмнявам, че вече сте спала с много мъже. Какво значение ще има за вас един повече или по-малко?
Тя се приближи с презрителна усмивка към каната, наля бира в двете чаши и му донесе едната. Може да беше пийнала повечко, но изведнъж й се дощя да го ядоса.
— Има ли значение дали са един повече или по-малко? Никакво, като се изключи желанието ми сама да си избирам по вкус любовниците. Дали са лордове, или обикновени конярчета — те трябва да ми харесват.
Той сви усмихнато рамене.
— За вашия добър вкус — измърмори той и пресуши отведнъж чашата си. — Последвайте примера ми!
Тя го изгледа с присвити очи. После изпразни чашата си.
— Налейте още! — заповяда той.
— Толкова много бира ли ви е нужна? Толкова непривлекателна ли съм?
— Наистина не сте — натърти той.
Кира взе чашата му, напълни я, после и своята.
— Значи искате да ме напиете, за да понеса по-лесно мъченията?
Той отпи голяма глътка и поклати глава.
— Опитвам се да въоръжа себе си, преди да изпълня неприятното задължение.
Въпреки желанието си тя се почувства уязвена и омразата й нарасна.
— Щом всичко това толкова ви отвращава, трябва да се откажете да отмъщавате на Дароу, сър. Освен това, тъй като съм спала с половината мъже в замъка, излишно е да омърсявате девствената ми чистота. Тя е вече изцапана.
— С половината?
— Поне с всички конярчета.
— В такъв случай ще трябва отново да ми налеете.
Той й вдъхваше страх и я вбесяваше.
— Още бира? Разбира се, сър. — Изведнъж забрави всяка предпазливост, грабна каната и изля съдържанието й върху главата на Арин.
Той скочи мълниеносно, сграбчи я, преди да успее да му се изплъзне, разтърси я, докато и последните дрипелчета от роклята й не паднаха като есенни листа от дърво. После я дръпна към ваната и я потопи цялата във водата.
— Щом сте омърсена, драга, трябва да се изкъпете.
Тя искаше да вика, но не можеше. Защото той седна до нея и я докосваше. В очите му горяха сини пламъци. След малко ръцете му и сапунът се плъзгаха по цялото й тяло — по гърдите, бедрата, корема, между краката.
Тя трепереше с цяло тяло, струваше й се, че гори. Когато стана, той пак я дръпна във водата. Галеше зърната на гърдите й, погледът му сякаш палеше огньове в нея. Пръстите му се движеха прекалено интимно между бедрата й. Тя искаше да извика, опита се да отблъсне ръката му.
— Престани, копеле проклето…
Думите не преминаха през устните й. С мъка си пое дъх. Кръвта й сякаш щеше да кипне. От гняв, разбира се, от панически ужас. Но не беше само това, а и този странен огън…
— Престанете! — Трябваше да е безпрекословна заповед, но се чу само тих шепот.
За нейно учудване той се покори, но само за да стане от ваната и да измъкне и нея. От страх да не се просне на пода, тя се вкопчи задъхана в раменете му. Паднаха заедно върху мечата кожа, две притиснати едно към друго, голи, мокри тела. Кира се извърна, бореше се напразно с вибриращите му мускули, с желанието му, с неговия гняв. После той легна върху нея и тя усети коравата му възбуда пред вратата на своята женственост. Когато той проникна рязко в нея, стисна отчаяно устни, за да потисне вопъла си. Не, няма да плаче, въпреки че от болката почти припадна. Под тежестта на тялото му не можеше да помръдне, едва дишаше и усещаше само как той се движи в нея, усещаше горещата му, пулсираща плът, силата на неговите ръце.
Той изведнъж се напрегна и за няколко секунди замря, преди гореща течност да изпълни утробата й. Понечи да го отблъсне, но тежкото му тяло я сковаваше, както и пронизващият му поглед.
— Защо?
— Моля?
— Защо излъга?
— За бога, моля те…
— Е? Защо ме излъга?
— Защото знаех, че ти всъщност не ме желаеш. — Тя преглътна конвулсивно. — Помислих си, че ще ме оставиш на мира, ако…
Той най-сетне стана. Тялото й сякаш продължаваше да гори.
— Проклета малка глупачка! Мислех те за опитна съблазнителка, ощастливила безброй мъже.
Тя извърна глава, за да скрие сълзите си.
— Има ли значение? Ти искаше да ми причиниш болка и успя.
Той мълча толкова дълго, че тя за малко не се изкуши да го погледне отново. Най-сетне той стана и се заразхожда напред-назад като тигър в клетка.
— Смятах за свое право да взема всичко, принадлежащо на Дароу. Също и теб. — Той спря пред камината и се загледа в огъня. — Дали съм искал да ти причиня болка? Всъщност не. Исках само да успокоя собствената си болка, да отпъдя кошмарите, да видя Дароу да умира — много бавно, сред бушуващи пламъци. — Дълбокият му глас сякаш трепереше.