— Дори да не ми вярваш, — прошепна Кира, все още с гръб към него, — но ужасно съжалявам за случилото се със жена ти.
— Току-що те изнасилих, лейди. В този миг не би трябвало да съжаляваш за съдбата на друга жена. — Той я видя, че трепери, приближи се към нея и се наведе.
— Не…
— Не бой се, само ще те занеса в топлото легло. — Въпреки протестите й той я вдигна на ръце.
Беше твърде слаба, за да се съпротивлява. Обгърна неволно шията му с ръце, въпреки че би трябвало да се брани от врага, който беше нахлул в дома й, беше я изнасилил.
Той отметна кожите, сложи Кира на хладния гладък чаршаф и я зави. Все още разтреперана, тя отвърна на погледа му и се опита да не гледа онази част от тялото му, която й бе причинила такава болка. Арин се пъхна в леглото до нея и тя се омота по-плътно в една от кожите. Но той не я докосна. Кръстосал ръце зад тила, лежеше по гръб, втренчен в нищото. След половин вечност наруши мълчанието.
— Странно… Кинси Дароу ми открадна всичко. Сега лежа в тази хубава господарска стая, в която бих искал да живея, до неговата годеница и нищо не се е променило. Болката ми не стихва. — Изведнъж се обърна към нея. — Постигнах все пак някаква победа и взех нещо, което той не може да си върне.
— Значи ме използваш, за да го нараниш?
— Толкова силно ли се обичате, че това няма да го смути? В такъв случай бог да ви е на помощ и на двамата, защото аз няма да си отдъхна, няма да се успокоя, преди да го видя под земята. Ако беше отвлякъл Александра, ако я беше държал цяла година до себе си, щях да продължа да я наричам своя жена и нашата любов щеше да е по-силна от всичко, което той би могъл да й стори, за да унизи достойнството ми. Но проклетият звяр я уби!
Потресена от неговото отчаяние, Кира отново се разтрепери. Беше, може би, чудо, че той не я уби, за да си отплати със същото.
— Да бях умряла, Кинси едва ли щеше да е съкрушен от мъка. А кралят сигурно щеше да му предаде цялото ми богатство.
Премълча, че Едуард е уредил годежа, без да я пита. Просто й съобщиха, че трябва да се омъжи за Дароу. Ако се наложеше, щяха да я вържат и да я довлекат до олтара, да я накарат да каже „да“.
Изненадана, видя, че Арин се усмихва.
— Не, милейди, ти няма да умреш. Въпреки че стремежът ти към свобода събужда в мен палещо желание да те напердаша, аз ще се овладея.
— Ти какво очакваше? Да ти поднеса без бой наследството на своя баща, само защото съм жена? — В очите й отново пареха сълзи. Колко глупаво от нейна страна! На този свят господства откровено насилие. С една дума или жест английският крал може да отнема човешки живот. Дори ако Греъм я пощади, Едуард може всеки миг да заповяда да я убият.
— Не очаквах да сваря тук жена като теб — отговори Арин. — Съжалявам, че ти причиних болка.
— Нали това искаше?
— Не, дойдох в Сикерн, за да взема нещо, което принадлежеше на Дароу.
— Странна мисъл в тези времена, когато според каприза или настроението на Едуард могат да отнемат всичко на един мъж.
Той поклати с въздишка глава.
— Не разбираш, изглежда, също като твоя годеник, какъв размах е взело въстанието.
— Ако имаш предвид онзи мъж извън закона на име Уолъс…
Той я прекъсна със смях.
— Да, говоря за Уолъс.
— Той е престъпник!
— Защо? — Когато Арин се опря на лакът и се наведе към нея, тя се дръпна, уплашена от гнева, припламнал в погледа му. — Извън законите, защото е протестирал срещу убийството на баща си? Преди години неговият баща отказа да подпише клетвата за вярност и, много странно, скоро след това бе убит. А онова, което се случи на Марион… Ако все още се чувства виновен, Уилям Уолъс е преследван от кошмари, може би по-ужасни и от моите.
— Да, слушала съм песните на странстващите поети. Разбрах, че жената, което е обичал, е била убита. Но се носи и друг слух, според който Уилям Уолъс иска само да се оневини, задето е убил Хизълриг, пълномощника на краля…
— Не е слух! — отсече Арин. — През онзи ден моят братовчед Джон е бил с Уилям. След сбиване с английски войници двамата се измъкнали през дома на Марион. Хизълриг я убил, за да си отмъсти. Преди да изгори къщата й до основи, той я пребил и я оставил да изгори, както е била в безсъзнание.
— Уолъс също не се слави с милосърдието си. Доколкото зная, изпратил е вече неколцина мъже да умрат сред пламъци.
— Само един. Аз съм свидетел. Тогава англичаните примамиха голям брой шотландци за преговори в Айр. Там обесиха всеки новопристигнал мъж. Предупредиха нашия отряд и ние обърнахме оръжието си срещу тях. Уолъс беше, разбира се, полудял от гняв. Затворихме англичаните в един обор. Изгоряха там заедно с труповете на нашите съотечественици.