— Тъй или иначе — отвърна тихо Кира, — но отрядът на Уолъс е сбирщина от бандити извън закона. А ти сигурно ще загубиш земите си, задето си нападнал замък на Дароу, който е в земите на Едуард. И сега, както и преди, мнозина шотландци са на страната на англичаните. Робърт Брус и други мъже претендират за шотландския трон, но под властта на Едуард са все богати и влиятелни хора. Ще опиташ ли да победиш такава огромна сила с камъни и стрели?
— Със сърцата И душите на шотландците. Срещу англичаните не се е вдигнал само Уолъс на юг, но и богатият барон Андрю де Морей на север. Наскоро той превзе много замъци в земите на своите предни. Повярвай ми, лейди, вече са надига цяла Шотландия.
— Ако Едуард се насочи насам, няма да удържиш крепостта.
— Той воюва сега във Франция.
— Но ако прати войска срещу Сикерн?
— Не се съмнявам, че ще го направи.
Тя затвори измъчено очи.
— Тогава ще умреш. Когато наказва мъжете, които нарича предатели, кралят няма милост.
— Как мога да предам някого, комуто не съм се клел във вярност? Джон Бейлиъл може да е жалка марионетка и да се е отказал от короната, но по закон той е крал на Шотландия. Ние всички се сражаваме под неговото знаме и пряпорците с неговия герб — победоносния лъв. Робърт Брус наистина е готов да се съюзи и с дявола, за да заеме трона. Но той не може да е едновременно крал на шотландския народ и лакей на Едуард. Така е, лейди. — Кира сви объркана рамене, когато Арин сложи ръка на рамото й, после го погледна. — Уолъс е човек извън законите. Той не е заложил нищо в играта — нито земи, нито титли, нищо, което да го прави уязвим. Не се стреми и към власт или богатство, а само към свободата на Шотландия. Тъкмо защото няма какво да губи, е толкова опасен.
— Англичаните скоро ще го хванат и ще го обесят.
— Ти никога ли не си затваряш устата? — изруга той и заби болезнено пръсти в рамото й.
— Ако ме оставиш на мира, с удоволствие ще мълча.
— Опитвам се само да ти обясня какво ще се случи в тази страна…
— … и да се оневиниш за онова, което ми стори.
— Не се чувствам и задължен да го правя, след като ти ми заяви, че си преспала с половината мъже в Сикерн.
— Въпреки това не биваше да си въобразяваш, че ще се хвърля драговолно в обятията ти. Трябваше непременно да ме изнасилиш, за да се омъжи Кинси за жена, която не е притежавал пръв. Изобщо не си по-добър от него.
— Радвай се, че съм по-добър — отвърна ледено той. — Но ми кажи как реагира той на непрекъснатото ти дърдорене?
Само да знаеше колко се отвращава тя от този годеник, които й натрапи английският крал. О да, Кинси беше тъкмо мъжът, от когото Едуард имаше нужда за своето господство в Шотландия — зъл и жесток. Той можеше да твърди, че не е докосвал съпругата на Греъм — Кира знаеше, че е изнасилил горката Александра, а после я е убил.
С нея беше донякъде учтив, защото щеше да се ожени за нея. Какво мисли за нейната бъбривост? На няколко пъти за малко да я набие, задето го призова настойчиво да не се отнася така брутално с шотландците. Твърдеше, че те не били хора, а зверове. Въпреки че майка й беше шотландка…
— Не желая да говоря с теб за Кинси — заяви тя, уплашена да не би той да прочете мислите й. — Нито за съдбата на Шотландия. Ти си глупав и ще те стигне смъртта на глупак. А пък аз ще танцувам на погребението си — така ще си отмъстя за Сикерн, за всичко, което ми стори.
— Знаеш за престъпленията на Дароу. И си наясно, че превзех с пълно право този замък.
— По този въпрос сме на различно мнение.
Може би щяха да спорят още дълги часове. Но в този миг някой почука на вратата.
— Какво има? — извика той.
— Братовчед ти пристигна току-що, Арин — чу се гласът на Джей. — Чуваш ли ме, Арин?
Смръщеното чело на Арин издаде, че не беше очаквал пристигането на този роднина.
— Арин, чуваш ли ме?
— Да, Джей, веднага слизам. — Той стана и се приближи към Кира, която притискаше с треперещи ръце кожата към гърдите си. — За бога, лейди, какво ти става?
— Аз, аз съм само малко объркана — изпелтечи тя. Близостта на голото му тяло сякаш щеше да изгори кожата й. Щеше ли отново да посегне към нея? Не би могла да го понесе. Гледаше потиснато големите му силни ръце, широките, покрити с белези гърди. Странно — въпреки болката, която й бе причинил тя не го мразеше. Беше несъмнено много привлекателен мъж. Бяха й направили силно впечатление и аргументите му. Това ли е причината да изпита изведнъж странното желание да се отпусни в прегръдката му?
— Братовчед ти е тук — прошепна тя и избегна погледа му.