— Да — потвърди той и взе кожата от безсилните й ръце.
— Но нали изобщо не ме желаеш — протестира тя без дъх.
— Не искам да те желая.
— Долу те чака твоят братовчед…
— О, той ще почака малко. — Още не я докосваше. Въпреки това усещаше топлината му, напрежението в мускулите му, виждаше пламъка в неговите очи. После той я привлече към себе си и я вдигна на ръце. Противи се — предупреди се веднага тя. Но се остави безволно да бъде занесена до леглото. Той се отпусна заедно с нея върху кожите и проникна в нея. Този път тя изпита не болка, а необяснимо желание. Не беше в състояние да окаже съпротива. Изобщо не се опита.
Само след няколко минути всичко отмина. Той не се извини, не даде никакво обяснение. Отметна мълчаливо разрошената коса от челото й, а преди да стане, покри с кожена завивка треперещото й тяло.
На мътната светлина на следобеда той се облече и тръгна към вратата — тя виждаше само един тъмен силует. Кира реши, че е забравил за нея и ще излезе, без да я удостои с поглед.
Но чу гласа му. Стоеше с гръб към нея.
— Ако се осмелиш да станеш от леглото, докато ме няма, горчиво ще съжаляваш.
Въпреки топлите кожени завивки, тя потрепери.
— Говоря сериозно, лейди.
Секунди по-късно той затвори зад себе си тежката врата.
5
След трудния ден сега бойците на Арин се събираха в голямата зала. Към тях се бяха присъединили и неколцина от заловените противници, между тях и ирландския свещеник Майкъл Кориган и Тайлър Милър, началникът на стражата на замъка. Духовникът, изглежда, само слушаше и наблюдаваше, докато младият капитан засипваше с въпроси новодошлия братовчед на Арин.
Скръстил ръце на гърдите, Джон Греъм беше седнал в края на дългата маса. Всички погледи бяха устремени към него.
— Прави сте, приятели, Едуард наистина може да бъде наречен внушителен мъж и забележителен воин — каза той. — Но кралят произхожда от династията на Плантагенетите. Знаете ли, че върху този кралски дом лежи проклятие? Плантагенетите са прочути със злобния си, раздразнителен нрав, с безчестните им постъпки. Когато нашият добър крал Александър почина пред 1286 година, Едуард се кълнеше, че е добронамерен към нас, въпреки че замисляше сватбата на своя наследник с дъщерята на Ерик Норвежки — внучката на Александър. Но малката Маргарита почина. Може би всевишният бе пожелал да й спести брака с този момък. Тогава Едуард отново взе да твърди, че е наш приятел и ще има думата при избора на наш крал. Колко ли се е зарадвал, когато Джон Бейлиъл, един от тринадесетте претенденти за трона — все синове на няколко дъщери на законни крале — бе утвърден за законен крал. Какво щастие за Едуард, че Джон Бейлиъл взе за съпруга дъщерята на Джон де Уеърнес, граф на Съри — един великолепен боец. Едуард принуди шотландския крал да положи клетва. Веднага щом Бейлиъл сложи короната, големият шотландски държавен печат бе строшен, а Шотландия присъединена към Англия. Крачка по крачка Едуард унищожаваше човека, когото сам бе направил крал, и обяви себе си за господар на страна, която не му принадлежи. Всъщност трябваше да го предвидим. Твърде много наши влиятелни лордове застанаха на страната на Едуард, за да запазят титлите и земите си в Англия. Но който се съюзи с дявола, ще трябва горчиво да съжалява. Всички знаем какви са целите на този крал. Помислете за Уелс! През 1282 година принц Люлин загина на бойното поле и Англия завладя Уелс. Трябва ли да позволим на този крал да постигне същата победа и срещу Шотландия? Никога! Тук живеят не само мъже, които се стремят към короната. Тук има и един мъж извън закона, който не се стреми към лични облаги, който има една единствена цел: свободата на своята страна…
— Да пием за Уилям Уолъс, нали, братовчеде? — предложи Арин.
Джон се обърна смаян към него. Приблизително на възрастта на Арин, и той имаше тъмносини очи и буйна черна коса. И той се бореше самоотвержено за освобождението на Шотландия от английско иго.
— Арин! — възкликна той, скочи от стола и двамата мъже се прегърнаха. — Да пием за Уилям и за чудесната победа, която извоюва ти тук.
— Триумфът ми не беше пълен… Плъхът, когото се надявах да хвана, е изчезнал малко преди да дойдем.
— Превзел си все пак замъка на Дароу.
Арин понечи да обясни на братовчед си, че по право наследничка на крепостта е годеницата на Дароу. Но си спомни забележката на Кира, че когато нещо зависи от настроението и каприза на Едуард, всеки може да си присвои каквото си пожелае и предпочете да премълчи.
— Както и годеницата на Дароу — допълни ухилен Джон. — Надявам се, че моето пристигане не ти е попречило в неподходящ момент. Последвах те в Сикерн, защото търся мъже за голяма битка с англичаните.