— Да не би английската войска да е на път към Шотландия?
— Да, идва да отмъсти за Хизълриг, убит от Уилям.
— Чух, че Уилям Уолъс е измъкнал копелето от леглото и му е прерязал гръкляна — намеси се с удоволствие Милър. Арин изгледа този младеж, който би трябвало да лежи окован във вериги, и капитанът се прокашля. — Повярвайте ми, сър Греъм, Кинси Дароу никога не е бил мой господар. Чувствам се задължен единствено към лейди Кира.
— Готов ли сте да се биете за Шотландия на страната на човек извън закона? — попита Джон.
— Да, сър!
— Откъде да знаем дали можем да ви имаме доверие?
— Тайлър Милър казва истината — увери го отец Кориган. — Също както и Джъстин, Джошуа, Джулиън, Конън и мнозина още, той се отвращаваше от задълженията, които трябваше да изпълнява тук. Ако Уилям Уолъс събира войска, ние всички с радост ще се бием с нашите поробители.
Арин вдигна скептично вежди.
— Който се е разбунтувал срещу Едуард и се остави да го заловят, няма да избегне смъртта.
— На какво са способни английският крал е неговите лакеи, знаем много добре, сър — отговори Тайлър.
— Само не си въобразявайте, че ще яздите редом с милозлив мъж! — предупреди Арин. — Англичаните убиха бащата на Уилям Уолъс и неговия брат, мнозина от неговите привърженици, сред тях жени и деца.
— Готов ли си да напуснеш тази красива крепост и да се биеш за Шотландия, братовчеде? — попита Джон.
— Съмняваш ли се?
Джон поклати усмихнат глава.
— Уилям не е опитен генерал, каквито са някои мъже под командата на Едуард. Но той познава тази страна и ще използва в наша полза всяко дърво и всеки поток. Вярно е, че разчита много на твоята подкрепа и затова те моли да участваш в нашето съвещание в…
— Да пием за това — побърза да го прекъсне Арин и Джон разбра, че братовчед му няма доверие на всички присъстващи.
— За свободата на Шотландия! — извика той.
Гастон напълни халбите и чашите с бира и вино. С какви ли задни мисли ни слуша този британец, питаше се Арин. Всички тези мъже наистина ли са настроени срещу Дароу? Заради омразата си към английския лорд много би искал да повярва. Но в тази война без правила срещу Едуард отново и отново се появяваха предатели.
Ако се противопоставят на краля, най-много щяха да загубят богатите и могъщи мъже. Запази тези мисли за себе си и продължи да празнува с останалите. Отдаде заслуженото на чудесната бира, но с мярка. Пиха до насита за бъдещето, за Уолъс, за мъртвите шотландски крале и за шотландците, които ще носят короната през идните столетия.
— За всички хора извън закона! — вдигна халбата си отец Кориган и Арин се вгледа в загадъчните очи на седналия срещу него свещеник.
— Да, отче, за всички хора извън закона, които се стремят към чест и свобода!
— За лейди Кира! — извика някой.
В залата изведнъж се възцари пълна тишина. Дамата будеше противоречиви чувства. Обитателите на замъка, които твърдяха, че мразят Дароу, не бяха настроени враждебно към неговата годеница. От друга страна, всички знаеха, че положението на лейди Кира и нейното богатство бяха от полза за Дароу по време на бруталните му нашествия в пограничните земи, които извършваше в името на краля, а хората на Арин знаеха и какво му бе причинил този лакей на Едуард.
Всички присъстващи наблюдаваха Арин. Някои от тях, като ирландския свещеник и пламенният Тайлър Милър, трябваше, несъмнено, да изпитват известен срам, задето празнуват така драговолно с неприятелите.
Той вдигна високо халбата си.
— За лейди Кира, защо не! — присъедини се и той, и повишеното настроение се върна.
Само Арин не се радваше. Начинът, по който бе отмъстил на тази жена, не го задоволяваше. Щеше да е много по-просто да изнасили русата камериерка. Или някоя глупава, разтреперана слугиня. Е да, той наистина искаше да я нарани.
А сега беше ядосан, защото изпитваше чувство на вина. Не беше очаквал, че ще я пожелае. Беше негов враг, освен това продължаваше да обича покойната си съпруга, чиито болезнени викове чуваше нощ след нощ в кошмарите си. Но странният огън, който Кира разпалваше в него… Беше решил никога вече да не я докосва. А сега очакваше трескаво да се върне в стаята на кулата.
Но дотогава щяха да минат няколко часа. Още беше светло и той трябваше да свърши куп работи. Висок смях изпълваше залата, примесен с пиперливи шеги. Арин разбираше ликуването на своите бойци. Грабеха с пълни шепи от спечеленото в битката. Но защитниците на Сикерн сменяха твърде лесно приятелите си…
Усетил изпитателния поглед на свещеника, той се обърна към него.