— Само ги погледнете — въздъхна отец Кориган. — Вчера се сражаваха едни срещу други, а днес седят мирно и тихо един до друг и пият.
— Дължи се на бирата и виното, отче. Когато утре се зазори, приятелските чувства може и да се изпарят.
— Колко е труден животът, когато не знаеш в кого можеш да имаш доверие…
— Тъкмо това се питам през цялото време. Странно наистина — искрена ли е тази толкова голяма промяна на позициите? Не ме ли проклинате отдън душа, задето нахлух в замъка ви?
— Не, в никакъв случай, сър — отвърна без колебание свещеникът.
— Значи сте истински шотландец и противник на английския крал?
— Аз съм истински ирландец, сър — натърти усмихнато отец Кориган — и противник на английския крал.
— Така, а вашата господарка? — попита Арин. — Не сте ли разгневен от онова, което й сторихме? Превзехме замъка и неговата господарка. Не изпитвате ли желание да я браните от езичници като мен?
Свещеникът го гледа замислено известно време.
— Сър Арин, тя притежава невероятната дарба да се брани сама. Освен това… тя нищо ли не ви каза?
— Напротив, наговори ми куп неща. Но какво по-точно е трябвало да сподели с мен?
— Не ми прилича аз да говоря за това.
— Така ли? Аз пък бях решил, че винаги говорите открито — забеляза студено Арин.
— Как да ви кажа, сър… Бихте ли споделили какво смятате да направите, преди да напуснете тази крепост? Ще я подпалите заедно с нивята наоколо, за да причините загуби на Дароу?
— Още не съм решил. Винаги съм обичал Сикерн.
— Тъй че е изключено неговата господарка да изгори?
— Не съм чак толкова жесток.
Свещеникът помълча, после се наведе напред.
— За да нараните болезнено лорд Дароу, няма нужда да изгаряте годеницата му. По друг начин можете да го нараните много по-болезнено.
— По кой начин?
— Оженете се за господарката, така той ще загуби и Сикерн.
— Отче, аз вече имах съпруга…
— Зная. Загинала е по вина на Дароу.
— Друга не ми трябва.
— Разберете колко сполучлив шахматен ход ще направите, ако се ожените за годеницата на Дароу! Така ще го лишите от наследството, което женитбата с нея би му донесла, и той не ще може да плаща за войници и оръжие. Не ще и дума, той е сред привилегированите английски лордове и Едуард скоро ще му намери друга годеница. Но наследничките от ранга на лейди Кира се броят на пръсти. Много от тях са грозни. Някои толкова стари, че могат да са майки на този лорд. Ако искате истински да разгневите лорд Дароу, отмъкнете му годеницата под носа.
Колкото и убедителни да бяха аргументите на свещеника, подобно решение Арин нямаше да вземе.
— Една или две нощи като отмъщение за невъобразими злодейства и женитба с враг са две съвсем различни неща, отче. Ще ме извините, но ми се налага да оставя и вас, и своите нови приятели, които може и да ми бъдат, а може и да не ми бъдат верни. Имам работа. Не е изключено утрешният ден да доведе ново сражение.
— Бог да ви закриля, синко. През този ден, а също и през нощта.
— Благодаря, отче. — Арин кимна на братовчед си, който веднага стана от масата. Заедно излязоха от залата. — Да пояздим, Джон, и да поговорим.
— Да, трябва да обсъдим някои неща — потвърди Джон.
Двайсет минути по-късно те препуснаха в северна посока, след като хвърлиха поглед към крепостта.
— Великолепно завоевание — каза Джон.
— Така бих казал и аз, ако можехме да задържим Сикерн.
— Така е, войската на Едуард скоро ще бъде тук. — Свежият вятър рошеше косата на Джон. — Но този път няма да ни надвие.
— Той разполага с добре обучени, дисциплинирани стрелци е лък, с кавалерия и пехота, участвали в походите във Франция и Уелс. Ние водим само младоци, при това понякога не особено достойни за доверие — свободни граждани, арендатори, селяни и неколцина рицари. Много от тях ще изчакат, преди да се намесят, за да разберат накъде духа вятърът. Ако изгледите са ние да победим, ще останат на наша страна. Очертае ли се победа за Едуард, ще му се закълнат във вярност и ще твърдят, че никога не са преставали да са на негова страна.
— Да, някои мъже наистина се колебаят. Но виж само колко много постигнахме! От кръвопролитието при Бъруик и поражението при Дънбар научихме много. Оттогава и могъщи мъже взеха да се надигат срещу английския крал.
Арин вдигна скептично вежди. После поклати с въздишка глава.
— Най-могъщият привърженик, когото бихме могли да привлечем на наша страна, е младият Робърт Брус. Но той си мисли, че ако се закълне във вярност на Едуард, той ще му позволи да заеме мястото на Бейлиъл. За Уилям Уолъс, душата на нашето въстание, Бейлиъл си остава крал на Англия. Джон, докато шотландците са разединени, няма да извоюваме победа.