— Успокой се, Ингрид, добре съм.
Ингрид се надигна, учудена, със широко отворени сини очи.
— Значи не ви е измъчвал?
— Не, Ингрид, здрава и читава съм.
— И така да е, трябва да го убием.
— Да го убием? — повтори Кира. Разбира се, че трябваше да прати на онзи свят човека, който й отне невинността. Но по неизвестни причини нямаше желание да го прави. — Ингрид, луда ли си? Ако го убием, неговите воини ще ни отмъстят жестоко.
— Ами нашата чест, милейди? Тези нехранимайковци извън закона се бунтуват срещу краля, убиват, грабят и… — Ингрид млъкна потиснато и остави само лицето й да говори и за други жестокости на неканените гости.
— Прости ми, Ингрид, но не искам да умирам.
Кира се запита изведнъж как ли ще погледне Дароу на станалото и потрепери. Сигурно ще предпочете да я удуши, след като разбере, че най-лютият му враг я е изнасилил. Мразеше я, но я желаеше. Вече беше използвала всички възможни хитрини — положението си, църквата, своя изповедник, — за да държи този годеник, който я отвращаваше, колкото може по-далеч от себе си. Той ще продължи ли да я желае, или ще се отвърне отвратен от нея, след като е принадлежала на друг? Не й беше трудно да предположи, че е готов да я убие, а после да каже, че е бил заслепен от гняв. Ще се хвърли в краката на Едуард и ще скимти за милост. Кралят ще изпита може би дори съчувствие към него и ще го възнагради за убийството на наследничката на Сикерн с нейните имоти и титлата й.
— Колко ли струва вашият живот, милейди, след като тези езичници владеят страната ни? — изплака Ингрид.
— Това е тяхна земя. Както е била земята и на моята майка. — Боже милостиви, помисли си Кира, започвам май да защищавам своите врагове… — Ингрид, подай ми, моля те една кърпа.
Когато Ингрид изпълни заръката й, Кира излезе от ваната и се зави с голямата ленена кърпа. Отиде до камината, която все още пръскаше оскъдна топлина. Протегна, разтреперана, ръце над тлеещата пепел.
— Какво става долу? — попита. — Разбрах, че няколко наши хора са били убити. А отец Кориган и Тайлър — те живи ли са?
— О, да, милейди — отвърна презрително Ингрид. — Тези жалки страхливци преминаха в лагера на врага. Днес пируваха с онази измет долу в залата. О, милейди, те ви предадоха!
— Нищо подобно, аз им заповядах да сложат оръжие.
— Наистина, милейди, прекалено сте добра.
— Глупости! Животът е много по-ценен, отколкото някои хора си дават сметка.
— Какво ли ще каже лорд Дароу на всичко това? — завайка се Ингрид.
— Представа нямам — съгласи се Кира. — Хайде, по-добре ми разкажи какво става навън? Вече се здрачава.
— Да, и може би скоро ще заживеем отново нормален живот милейди. — Ингрид се озърна, сякаш се боеше да не би и стените да имат уши. — Имаше високи крясъци и суетене. Мъжете грабнаха оръжие и хукнаха към конете. Нещо има да става, милейди, мисля, че лорд Дароу се връща, за да ви спаси от тези неверници.
— Какво?
— Стражът е зърнал нещо. Абсолютно съм сигурна. Тази суматоха в двора все трябва да значи нещо. Кой освен лорд Дароу би могъл да се връща?
Кинси! Беше предупредила Арин за отмъщението на Дароу, но не подозираше, че ще е толкова скоро. Дали Кинси ще успее да победи? Или той изобщо не напредва към замъка? Тъй или иначе тя се съмняваше, че ще се втурне стремително към Сикерн само за да я освободи. Трябваше все пак да разбере какво става долу. В големия скрин намери един вехт панталон на баща си и риза, прекалено широка наистина, но това нямаше значение, откри и връхна дреха.
Облече се трескаво и вдигна косата си на кок.
— Какво сте намислила, милейди?
— Да изчезна.
— На вратата има страж.
— Следователно шотландците смятат, че могат да се лишат от един мъж, така ли? Сигурно няма да е от най-добрите им воини. Помогни ми! — Кира изтича до леглото и натъпка възглавници под кожените завивки, за да създаде впечатление, че лежи под тях. — Викни стража и му кажи да разпали огъня. Помолила съм да не вдига шум, защото трябва да се наспя, та да съм отспала и свежа, когато Арин дойде при мен.
— Умолявам ви, милейди, не ме бива така да се преструвам.
— Напротив, бива те. А сега отвори вратата и ела тук.
Камериерката поклати отчаяно глава, но Кира отвори широко вратата и се скри зад нея.
— Ей, жено, какво има? — извика мъжки глас.
— В камината е останала само жарава — изпелтечи Ингрид. — Господарката ми спи, но я виждам как трепери на сън. Ще може ли да разпалите огъня? Сигурна съм, че сър Арин не би искал да се върне при простудена и хремава жена.