Въпреки че беше протестирала толкова енергично, Ингрид изигра чудесно ролята си. Едър, кокалест, явно по-възрастен мъж докуцука в стаята. Сигурно беше ранен в битка. В тъмните му очи Кира прочете загриженост и тъга. За малко да съжали, че му готви неприятности.
Щом човекът влезе, тя се шмугна тихо през вратата и слезе по стълбата. Но в коридора откъм крепостната стена стояха на пост двама мъже.
Какво да прави сега? Прехапа устни. Няма да се промъкне покрай тези двамата. Пък и от кулата можеше по-добре да наблюдава какво става. Само че оттам, горе, можеше да избяга, само ако скочи в реката…
6
Седнал на якия клон на един стар дъб, Арин наблюдаваше. По дърветата наоколо се бяха разположили хората му. Уилям Уолъс беше превърнал Селкъркската гора в отбранителен пункт и както Арин знаеше от опит, тук човек лесно можеше да стане невидим. Щом отрядът на Дароу стигне края на пътя, той ще го нападне и ще плени каруците с провизии. Ако нападението се провали, щеше да изчезне с хората си в гората.
— Хей, Арин — извика Патрик от един по-висок клон.
— Кажи, Патрик?
— След двайсетина минути ще са тук. Счупи им се колело, та ще се позабавят.
— Много ли са?
— Двайсет или трийсет, доколкото мога да видя. В голяма покрита кола може да са се скрили още.
— Ще заповядаш ли на стрелците с лък да нападнат, преди враговете да са се приближили към нас? — попита Джон, който се беше разположил на друг клон наблизо. — Ще ги изненадаме.
— Не, ще им дадем възможност да сложат оръжие.
— Тогава ще имаме повече пленници, отколкото свои войници — предупреди Джон.
— Вярно, а освен това ще трябва да държим под око и новите си съюзници — измърмори Арин и посочи Тайлър, който се беше присъединил към с още няколко души от Сикерн. Ако вече съжаляват, че са се побратимили с шотландците, ще се окажат много близо до стрелците.
— Арин? — извика Джей през пътя.
— Какво?
— Ако се наложи да бягаме…
— Ами ще бягаме…
— Но лейди Кира…
Арин се надигна мълчаливо и забалансира върху дебелия дъбов клон. Когато англичаните се появиха в края на пътя, поздрави ги гръмогласно:
— Добър вечер!
Предводителят носеше конусовиден шлем с вдигнато забрало. Той пришпори бързо коня и се озърна да види мъжа, който го заговори.
— Добър вечер, господа! — извика Арин. — Обкръжени сте, но можете да си спасите живота, ако споделите с нас своите богатства.
— Престъпници! — извика един от мъжете и изтегли меча си. — Шотландски езичници!
— Предайте се! — заповяда Арин.
— Кой, ние ли? — избухна в гръмогласен смях предводителят, който вече беше зърнал неколцина шотландци, скрити по дърветата. — На банда безбожници, която скоро ще се превърне в пиршество за лешоядите?
— Съветвам ви да не ни се подигравате, сър! — посъветва го Арин. — И нека ви предупредя. Аз превзех Сикерн. Лорд Дароу с вас ли е?
Мъжът го гледа с присвити очи.
— Не, лорд Дароу не е с нас. Но когато се върне, ще се радва да види как се печете на шиш над огромен огън.
— Този е от Греъмовци! — обади се един англичанин, който позна Арин и насочи коня си към предводителя.
— Тук има хора не само от Греъмовци — предупреди го заканително Джон. — Та по-добре да поизчакаме, преди да видим кой ще мре този път сред лумналите пламъци.
— На оръжие! — избоботи вражеският предводител.
Джон погледна братовчед си, който му кимна.
— Стрелците с лъкове! — изрева Джон.
Преди англичаните да успеят да изтеглят мечовете си, от вечерното небе се посипаха стрели. Отрядът на Дароу изкрещя като един човек.
— Продължавайте все така! — заповяда Арин.
Отново заваляха стрели. С извадени мечове англичаните слязоха от конете и потърсиха прикритие. От най-голямата товарна кола наскача подкрепление и ожесточената битка започна.
Арин се зарадва, че е забранил на воините си да слагат тежки брони. Така имаха предимство в тясното пространство, защото можеха да се движат по-бързо и по-успешно. Неговите хора познаваха слабите места на английските брони и стрелите им се целяха в шиите и ямките под мишниците, където между броните имаше незакрити места, или отстрани между ребрата където брънките на ризниците не покриват цялото тяло.
Само след миг Арин се видя застанал срещу двама яки противници. В тежките си брони те пристъпваха тромаво към него. Въпреки това нададоха победоносни викове, но скоро паднаха на земята, поразени от мълниеносните удари на неговия меч. Той кимна благодарно на братовчед си, който го спаси от трети нападател. Англичанинът се беше промъкнал незабелязано с намерение да прободе Арин в гърба. Сега към него тичаше предводителят на английския отряд. Арин го остави да се приближи. В последния миг отскочи встрани и мъжът се блъсна в дънера на дъба. Арин заобиколи бързо противника, който размахваше слепешката меча си.