— Все още можете да се предадете — извика Арин и отскочи пъргаво назад. С пронизващ вик се нахвърли отново срещу мъжа. — Това значи ли, че не искате да се предадете?
— Върви по дяволите, проклет безвернико!
— Е, щом така сте решил. — Острието на Арин се заби във врата на противника, който се строполи мълчаливо на земята.
Арин измъкна бързо меча от гръкляна на мъртвия, тъкмо за да го забие в корема на следващия нападател. После бързо се обърна, готов да продължи боя.
Междувременно сблъсъкът беше свършил. Арин стоеше в голяма локва кръв, сред хаос от разорана пръст, строшени мечове и трупове. От другата страна на пътя Джей преследваше някакъв мъж, който се опитваше да стигне до коня си. Отрядът на Арин явно не бе претърпял загуби. Арин се огледа внимателно. Войниците от Сикерн не бяха се обърнали срещу шотландците, въпреки че се бе създало впечатление, че англичаните разполагат с превъзхождащи сили. Чу конски тропот и се обърна. Рейгуър и Тайлър препускаха към него и той побърза да ги пресрещне.
— По дяволите, Арин! — Рейгуър дръпна задъхан юздите на коня. — Тя изчезна.
Арин се обърна инстинктивно към Тайлър, който потвърди умоляващо:
— Представа нямах как е станало, докато не го разбрах от вашия страж, сър. Но той не можа да ни каже накъде е побягнала лейди Кира.
Арин заповяда на братовчед си да поеме командването на отряда и рязко изсвири. Дисциплиниран боен кон, Пикт тутакси дотича откъм гората. Арин се метна на гърба на жребеца и заби колена в хълбоците му. Последван от Рейгуър и Тайлър, препусна към замъка.
Кира не се боеше от високото. Напротив, обичаше много високи кули. Въпреки че малко след нейното раждане баща й беше станал господар на Сикерн, тя беше расла предимно в Лондон. Там опозна красивите нормандски кули и често се изкачваше до върха на Тауър, за да се порадва на гледката. Със същото удоволствие посети замъка Стърлинг и се наслади на гледката към далечните планини отвъд хълмистите поля.
От източната кула на Сикерн също се откриваше приказна гледка. Реката се виеше сякаш до безкрая и проблясваше с чудесните багри на слънчевия залез. Мракът настъпваше бързо и хвърляше лилави сенки над околността.
Тази вечер беше особено красива. Колко жалко, че не можеше да й се наслади в мир и спокойствие. На кулата, съвсем близо до нея, един шотландец стоеше на пост.
За да не привлече вниманието му, Кира се прилепи неподвижно към зъберите и се опита да разбере какво става близо до замъка.
Взираше се напрегнато в пътя долу, който идваше откъм североизток. Гъстата гора пречеше на погледа й. Но между клоните виждаше мъже, препускащи към Сикерн, и множество каруци, някои натоварени с трупове.
Сърцето й се блъскаше болезнено в ребрата. Дали Кинси се е върнал? Изведнъж от гората изскочиха конници, наведени ниско над шиите на конете. Кои ли бяха?
Стражът се приближи към стената и Кира го последва тихо, скрита зад една колона. Притисната към стената, погледна надолу. Боже милостиви, кой препуска към крепостта?
— Милейди!
Тя се обърна стресната, и видя, че стражът на Арин се приближава към нея. После усети с ужас как стената зад нея поддава. Кира се опита пипнешком да намери някаква опора.
Изглежда от години никой не се бе опирал на тази стена Тухлите се ронеха под пръстите й и в следващия миг тя вече летеше надолу.
Вече съвсем близо до външната стена, Арин видя как Кира пада в реката.
— Луда! — възкликна той и дръпна юздите на Пикт. После пришпори отново бойния кон. Ако тази глупачка не си строши врата, ще се удави в ледената вода или ще замръзне.
Той препусна покрай външната стена и стигна до брега. Тя не се виждаше никъде. Погледна нагоре към кулата и откри Гай от Уик, който сочеше на някъде. Скочи от седлото, хвърли наметалото и колана с меча и скочи в реката.
Студената вода течеше бързо, нещо, което обитателите на замъка обикновено ценяха, защото така тя отмиваше веднага всички нечистотии. Най-вероятно беше Кира да се е оплела в тъмните виещи се растения или да е загубила съзнание при удара с водната повърхност.
Проклета глупачка! Ако умре, ще си го е заслужила, мислеше си той уплашен и разгневен, дваж по-ядосан, че се бои за живота й. Дали е искала да се самоубие? Или е била толкова яростно решена да срещне час по-скоро Дароу, че се беше прежалила да поеме толкова голям риск?