Той се гмурна, затърси в черния мрак, изплува за миг, за да си поеме въздух и отново се потопи. Отново и отново. Не искаше да се откаже от надеждата.
Едва успя да осъзнае, че до него изплува Рейгуър. И други воини бяха скочили в реката.
Когато Арин отново си пое дъх, чу вика на Гай, завъртя се в ледената вода и откри Кира. Беше стигнала до отсрещния бряг. Стоеше задъхана на откоса, в смешно мъжко облекло, което е намерила по всяка вероятност в скрина на покойния си баща. Мокрите дрехи бяха прилепнали към тялото й, а тя, цяла трепереща, с мъка си поемаше дъх.
Погледите им се срещнаха и тя се вцепени. В този миг той беше способен да я удуши. В очите й се отразяваше последната дневна светлина. Като втора кожа мокрите дрехи подчертаваха чудесната й фигура. От разчорлената й коса висяха водорасли.
Когато се обърна, за да хукне да бяга, Арин отново се хвърли в реката. Прекоси енергично силното течение и стигна другия бряг. Въпреки че тя имаше предимство, хвана я само след няколко секунди. Още преди да я улови, тя извика силно. Арин я сграбчи откъм гърба, двамата паднаха в тревата и се отърколиха по ската. Накрая той се видя легнал върху нея. В зелените й очи Арин съзря същото упорство, което бе проявила преди малко с постъпката си.
— Пусни ме… — изсъска тя.
— За да се самоубиеш, нали!
— Нямах такова намерение.
— Тогава си си изгубила ума! Защо скочи от кулата? Толкова рискована постъпка! Защо? За да хукнеш да търсиш Дароу и да го предупредиш? За какво? Той ще научи достатъчно навреме, че сме превзели крепостта.
— Нищо подобно, не бягах заради Дароу.
— Лъжкиня! — От гняв за малко да я напердаши. Но най-много беше ядосан на себе си. По дяволите, защо целият трепери от облекчение? Само защото тя е невредима?
— Аз, аз паднах от кулата — едва измърмори тя, защото зъбите й тракаха.
— Какво? Щом не си искала да търсиш Дароу, защо избяга?
— Заради теб…
Преди да настои за по-подробно обяснение, той чу звука на подкови. Рейгуър беше прекосил река Форт. Вече се приближаваше, повел Пикт за юздата.
— Както виждам, жива е, нали, Арин — каза той и хвърли на Кира унищожителен поглед. — Жива и невредима.
— Да, да. — Арин стана и помогна на Кира да стане. Беше толкова изтощена, че не можеше да се противи.
— Милейди, приличате на котка, която винаги пада на краката си — каза Рейгуър. — Как е могъл този идиот Дароу да ви изостави, та макар и за миг? Малко жени биха скочили в ледена река от копнеж по своя любим.
— Попитайте стража — паднах от стената — сопна се тя.
Арин я вдигна и я сложи на седлото пред Рейгуър.
— Откарай я в кулата и се погрижи да я подсушат. Аз ще се заема с хората на Дароу.
Когато той им обърна гръб, Кира извика:
— Почакай!
Той неохотно се обърна.
— Бил си се срещу Дароу?
— Много от хората му бяха убити, лейди.
— Но него го нямаше, нали?
В гласа й звучеше загриженост. Но странният блясък в очите й го изненада.
— За съжаление.
Тя сведе бързо очи и скри поглед, фактът, че нейният годеник е избегнал смъртоносното сражение, изглежда, не я зарадва особено. Арин наблюдаваше треперещите й, посинели устни.
— Отведи я в замъка, Рейгуър, и се стопли и ти.
— Да, ще го направя. Най-скъпоценните части на тялото ми са премръзнали. А това може да разруши бъдещето на моята династия. — Рейгуър пришпори коня и препусна.
Арин се метна с ругатни на гърба на Пикт. И той целият трепереше от студ и беше капнал. Но на просеката в гората лежаха много трупове. Освен това трябваше да се заеме и с враговете, което му беше още по-неприятно.
— О, милейди, толкова много мъже твърдят, че сте луда! — възкликна отчаяна Ингрид. — Шушукат, твърдят, че сте искали да се самоубиете. Други ви сравняват с Бодицея, британската кралица, която се е борила така самоотвержено срещу римляните.
Кира въздъхна примирено. Поне дузина пъти беше уверявала камериерката, че не е уморена от живота, нито е героиня. Беше чисто и просто паднала от кулата. Но никой не й вярваше.
По обратния път към замъка попита Рейгуър за битката, но получи само уклончиви отговори. Както долови от тона му, той вярваше, че я интересуват само бойците на Дароу и самият Дароу. Арин също нямаше никога да предположи, че се е бояла от завръщането на своя годеник. От евентуалната му победа.
Вече в стаята на кулата, тя взе гореща баня. Ингрид й донесе греяно вино, което стопли Кира и отвътре.
Времето мина прекалено бързо. Сега стоеше пред камината увита в снежнобели хавлиени кърпи. Откъм залата долиташе шумна глъчка и чу, че поднесоха вечерята. Какво ли беше станало с Арин? Мокър и треперещ, той сигурно се е постоплил някъде другаде. Във всеки случай не тук. Може би вече не иска да я знае? Искрено се надяваше да е така.