— Милейди, не бива да се опитвате пак да избягате при лорд Дароу — предупреди я Ингрид.
— Колко пъти трябва да ти повтарям? Аз паднах.
— О, божичко, милейди — Ингрид млъкна и се ослуша напрегнато. — Стъпки! По стълбата! Той се връща!
— Не бой се, няма нищо да ти стори — увери я Кира и се запита дали не е лекомислено да дава такива обещания.
— Но на вас…
Кира се приближи усмихната към камериерката си и я погали по закръглената буза.
— Ти си добро, вярно момиче и много те обичам. Но не се бой, и на мен нищо лошо няма да ми се случи.
— Все някак трябва да избягаме — изплака Ингрид. — Ако не сега, друг път. Той всеки миг ще се появи… Цяла нощ ще мисля как да избягаме от този варварин. Кълна ви се, милейди, ако издържите още няколко часа… Представям си колко ви ужасява този човек! Ще си блъскам главата, докато намеря изход и ще се моля от цялото си сърце. Моля ви, милейди, не се опитвайте никога вече да се самоубивате. Та това е смъртен грях.
— Защо да се самоубивам? — питаше се с въздишка Кира. Дароу ще ми спести това усилие. Или този шотландец… — Бъди сигурна, че ще преживея тази нощ, Ингрид. Как да те накарам да го разбереш? Не исках да се самоубивам, аз просто паднах от кулата.
— Може би си го въобразявате, милейди. Искали сте от цялата си душа да избягате от тези неверници и понеже… — Ингрид отиде до вратата, после спря разколебана. — Ако се наложи да се браните… — Тя измъкна от джоба на роклята си блестящ малък нож, отиде бързо до леглото и го пъхна под една възглавница.
— Ингрид, недей…
— Само за да сте по-сигурна.
— Ингрид…
— Бог да ви благослови, милейди, и пазете се! — Ингрид изтича към вратата, която в същия миг се отвори.
Кира веднага се уви по-плътно в хавлиите. Завоевателят се беше върнал.
7
Той спря на прага.
Очевидно се бе изкъпал другаде, защото носеше чисто наметало. Тъмната му мокра коса блестеше, беше гладко избръснат.
Ингрид се втренчи с ужас в него, бузите й пламтяха.
— Сър — изрече тя насила и се поклони.
Той сякаш изпълваше цялата рамка на вратата. Известно време гледа изпитателно камериерката, после се обърна към Кира, застанала пред камината.
— Какво й става?
— Страх я е да излезе.
— Защо?
— Защото й препречваш пътя.
Той се дръпна и Ингрид изхвърча от стаята сякаш я гонеха всички демони на ада. Той затвори учуден вратата.
— От какво я е страх?
— И още питаш? Та ти превзе Сикерн.
— Но не съм й сторил нищо лошо.
— Все пак за малко да изнасилиш горкото момиче.
— Мислех, че тя е господарката.
— Значи предпочиташ мен? — Кира се надяваше гласът й да прозвучи колкото може по-хладно и презрително.
Той се приближи бавно към нея, кръстосал ръце на гърба.
— Не съм сигурен.
— О… — Идеше й да си отхапе езика.
— Ако тя беше господарката, щеше да ми е много по-лесно, след като извърша замисленото, да си отида или дори да избягам.
Кира наведе глава, твърдо решена да не позволи на врага си да я размекне. Говореше приятелски, но сигурно не беше забравил днешната й авантюра, освен това, също като Ингрид и повечето обитатели на замъка, не се съмняваше, че се е хвърлила от кулата.
— Първо преплува реката, после взе гореща баня. — Арин седна в края на леглото и се събу. — Кой начин е по-подходящ за да премахнеш вонята на неверника от благородното си тяло?
— Нито единият, нито другият. Толкова гадна воня не се премахва лесно.
— Предполагам, че постоянно ще се опитваш. — Той свали панталона, после стана и угаси настолната лампа. Обърна гръб на Кира и хвърли наметалото.
На светлината на пламъците тя виждаше силните му мускули и жили, множеството белези. Преглътна конвулсивно. Пак ли ще я изнасили? Но той не се приближи към нея. Вместо това се пъхна под кожените завивки и затвори очи. Кира стоеше неподвижна пред огъня. Той не помръдна няколко минути и тя реши че е заспал. За да се убеди, пристъпи тихичко на пръсти към леглото.
— Ако се опиташ да излезеш от стаята или да вдигнеш ръка срещу мен, горчиво ще съжаляваш — закани се той. Клепачите му бяха все така спуснати.
— Според теб какво трябва да направя? — попита объркана. — Да стоя така цялата нощ?
— Щом ти харесва…
— Значи мога да правя каквото си искам?
Той отвори очи.
— Стига то да се харесва и на мен… В леглото ми си добре дошла, разбира се. То е много широко.
— Не достатъчно широко. — Тя се върна при камината и легна върху голямата меча кожа, все така увита в хавлиените кърпи. Твърде късно си спомни, че за пръв път се бе случило миналата нощ точно тук. Потрепери. Дали защото огънят постепенно гаснеше? Или защото езичникът шотландец лежеше съвсем наблизо в леглото?