Сякаш мина цяла вечност. Сигурно най-сетне е задрямал, каза си тя. Стана бавно и го погледна. Откакто превзе крепостта, той не беше спал. Сигурно беше напълно изтощен. Не искаше отново да го разгневи, а само да разбере какво е положението. Има ли страж пред вратата? Ако излезе от стаята, ще я задържат ли?
Отиде на пръсти до леглото, затаила дъх. Арин лежеше на хълбок, с лице към стената. Доста опасно за човек извън закона, помисли си тя. Твърде учудващо за иначе толкова бдителен и предпазлив мъж. Изглежда беше заел несъзнателно тази поза, загубил от толкова умора способността да разсъждава трезво. Заспал, с успокоени черти на лицето, изглеждаше много по-млад. Трябваше да признае, че има много привлекателно, запомнящо се лице. Раменете му се вдигаха и отпускаха ритмично — дишаше равномерно. Тя изчака няколко дълги минути. Арин не помръдваше. Най-сетне тя се запъти бързо към вратата.
Не го чу да става, усети само мълниеносно движение до себе си. Следващия миг той вече стоеше пред нея и й препречваше пътя — огромен и съвсем гол. Тя отстъпи инстинктивно крачка назад. Но това не й помогна. В будните му светлосини очи прочете отново, че той няма да прояви никаква милост.
— Исках само да проверя дали вратата е затворена — измърмори тя. — Понеже става течение…
— Така ли? — Преди да разбере какво става, той я вдигна високо, занесе я до леглото и я хвърли върху сламения дюшек. После хвана брадичката й, не много нежно. — Ако се опиташ още веднъж, ще те вържа за кревата до края на нощта.
Въпреки болката, която й причиняваше хватката му, тя го гледа предизвикателно, докато той не пусна най-сетне брадичката й.
— Но защо? Не разбирам. Имаш нужда от сън, аз ти преча, а ти не ми вярваш. Защо да не отида в моята стая? Нали вече получи онова, което искаше.
— Млъквай, Кира. Иначе не само ще те вържа, но и ще ти запуша устата.
— Защо ме принуждаваш да остана тук?
— Предупреждавам те, ако си мълчеше повечко, щеше да си много по-добре.
— Извън тази стая няма да продумам вече нито дума.
— Ще мълчиш тук.
— Мога ли само да ти обърна внимание на факта, че след тези напрегнати дни, трябва да се наспиш…
— За това имаш право.
— Значи не ти трябвам.
— Никога не съм имал нужда от теб, лейди.
— Тогава ме пусни да изляза.
— Знаеш колко съм уморен и въпреки това нарушаваш напразно нощния ми покой.
— Ако ме пуснеш да изляза, повече няма да те безпокоя.
— Не.
— Но…
— Може би се боя, да не се хвърлиш отново в реката.
— Не съм го направила.
— Ех, може и да паднеш без да искаш.
— Това няма да се повтори, кълна ти се.
— И няма да излезеш от тази стая — в това ти се кълна пък аз.
— Бъди благоразумен…
— Ти ще останеш тук, така че да мога да те стигна с ръка.
— Аха! За в случай, че отново те обземе желанието да мъстиш, така ли?
— Напоследък ме изкушават много желания, лейди.
— Вече го забелязах.
— Много повече желания, отколкото можеш да си представиш.
Бузите й пламнаха от кипналата кръв.
— Но именно ти великият завоевател, овладяваш тези желания?
— Предлагаш ми да им дам пълна свобода? Въпреки че изобщо не съм ти казвал какво именно ме привлича? Тъй или иначе винаги успявам да се владея.
Ядосана, тя проумя все пак, че той й се подиграва.
— В такъв случай не бива да ме задържаш тук.
— Да не се боиш от самата себе си, Кира? Страхуваш се да не се събудиш посред нощ, изпълнена от необуздана страст?
Онова, от което тя се боеше, беше странното треперене дълбоко в утробата й, което не можеше да си обясни.
— Повярвай, ти не будиш в сърцето ми никакви желания, само гняв и омраза. По болезнен начин разбрах на какво си способен. Ти превзе моята крепост и ме изнасили. Затова прости ми, че се боя да не ми връхлетиш отново.
— Ако най-сетне млъкнеш и благоволиш да ме оставиш на мира, ще можеш да се чувстваш в пълна безопасност. — Сега гласът му вече не беше подигравателен, а предупреждаващ. Капнал и гневен, той гледаше втренчено Кира.
Съзнанието колко е безпомощна разпалваше яда й. Сви ръце в юмруци и стисна зъби.
На врага й не му липсваше самоувереност. Той изпълзя преспокойно през нея, за да легне в другия край на кревата. Когато голото му тяло докосна ръката й, тя цяла се сви.
Но той се изтегна до нея, без да я докосне повторно, и затвори очи. Това обаче нищо не значеше. Както вече бе разбрала, той виждаше и през спуснати клепачи.
Известно време цареше пълна тишина, после Кира наруши мълчанието.