— Все още не проумявам защо всъщност да не мога да спя в собствената си стая?
— Налага ли се да разраня тези сладки устни като ти натикам кърпа в устата?
Тя му обърна ядосано гръб и се уви в кожена завивка. Ръката й се плъзна под възглавницата и напипа дръжката на ножа, който Ингрид й бе оставила. Може би щеше да заспи спокойно ако усеща оръжието в ръката си?
Но не можа да заспи. Близостта на Арин я тревожеше. След малко се обърна внимателно към него. Смаяна видя капчици пот по челото му. Той дишаше тежко, после се обърна и изкрещя:
— Не!
Изведнъж посегна към нея с широко отворени очи. Обзета от смразяващ страх, тя извика високо и извади ножа изпод възглавницата. Гласът й му помогна да дойде на себе си, ярост прогони болката, която разкривяваше допреди миг лицето му.
— Проклета английска вещице! — изруга той и впи пръсти в раменете й.
— Пусни ме! — изсъска тя и вдигна ножа. — Предупреждавам те.
Но той изобщо не я слушаше. Вместо това се нахвърли върху нея. Инстинктивно и с единствената мисъл да остане жива, тя насочи острието към гърдите му. Той се отдръпна мълниеносно и стисна толкова яко китката й, че й се стори костите й ще се счупят. Опита се, задъхана, да се освободи.
Той изтръгна със силните си пръсти ножа от ръката й и тялото му я притисна към сламения дюшек. Тя се опитваше отчаяно да си поеме дъх, отблъскваше безрезултатно тежкото му тяло което изтласкваше въздуха от дробовете й.
След известно време той се надигна и коленичи над нея. Бедрата му я държаха в желязна хватка, беше стиснал здраво и китките й. Тя го гледаше с растящ страх. Достатъчно често беше предизвиквала гнева му, но този път явно беше прекалила, въпреки че с ножа го беше нападнала инстинктивно. Несъзнателно и без зла умисъл. Просто се опита да го отблъсне, ужасена от неговия кошмар. Но той нямаше никога да я повярва, че е искала само да се защити, докато той води битка с някакъв демон.
Кинси, разбира се. Демонът е Кинси.
— Не! — прошепна тя. — Моля те!
Само усещаше погледа му, защото огънят беше угаснал, а нощта бе тъмна като в рог.
— За какво се молиш? — попита той тихо.
— Не ме убивай…
— Виж ти! Искаше да забиеш нож в гърлото ми, а аз трябва да те пощадя? Предсказаха ми, че ще положиш всички усилия за да ме убиеш. Само че, откровено казано, не предполагах, че си толкова глупава.
— Не съм глупава и не исках…
— Ако не си искала, сигурно нямаше да вдигнеш нож срещу мен.
— Кълна ти се…
— Престани да лъжеш! — прекъсна я гневно той. — Кажи ми по-добре защо Дароу напусна замъка — да се бие, или просто да избяга от непрекъснатото ти дърдорене?
— Колко жалко, че не те прободох! — Още същия миг съжали за думите си. Господи, трябваше ли да разпалва гнева на този мъж, който я държеше във властта си.
Затворила очи, тя очакваше отмъщението му. За нейно учудване той стана от леглото и тя го чу да се разхожда из стаята. Отвори колебливо очи. След няколко минути той се върна. Държеше в ръка един от дългите кожени ремъци, с които се връзваха металните части на бронята му.
Кира се дръпна чак до резбованата горна табла на леглото. После се опита да скочи. При това завивките се свлякоха от тялото й. Арин видя това, но се престори, че не забелязва. Притисна я безмилостно към възглавниците, обви ремъка около китките й и я върза за единия край на кревата.
— Не, моля те, недей! — умоляваше го тя отчаяна и се опитваше да се освободи. — Повярвай, не исках да те убия. Но ти ме нападна.
— Лъжеш!
— Така е…
— Да приключим със спора. Капнал съм и искам най сетне да поспя.
— Би могъл, ако беше сам. Чуй ме, наистина не исках да те убивам. Ти сънуваше и изведнъж се нахвърли върху мен. Помислих, че ще ме пребиеш…
— И тогава вдигна мълниеносно ножа, вече отдавна готов под възглавницата.
— Но аз не исках… — Тя замълча. Усещаше прекалено осезаемо неговата близост, голото му тяло до нейното, пламъка който той палеше в нея, въпреки волята й. Без кърпите беше съвсем беззащитна и напълно в негова власт. Почувства се унизена, защото усети как зърната на гърдите й се втвърдяват. Мразеше се задето не го мразеше. Всяко движение на ръцете му, на бедрата му до нейните беше болезнено насилие над нейните чувства, но тя не желаеше да се брани.
— Така вързана няма да мога да спя — прошепна.
— Твой проблем, лейди. — Той се дръпна от нея и се извърна.
Така поне не й се налагаше да понася допира му, който така я смущаваше. Задърпа ремъка. Ще успее ли да освободи ръцете си от примките? Не, невъзможно.
Лежеше отчаяна и безпомощна. В студената нощ, без кърпите и кожите, тя се разтрепери. Но не се решаваше да безпокои Арин. Ако се събуди още веднъж от лош сън, може би наистина ще я удуши.