Трепереше все по-силно, зъбите й тракаха.
Изведнъж той стана и тя се вцепени. Но после разбра, че само е отишъл до камината, да сложи няколко цепеници и да ги запали. На червеникавата светлина виждаше широките му рамене. Беше клекнал пред пламъците и чакаше всички цепеници да пламнат. Най-после се върна в леглото.
— Така по-добре ли е? — попита.
— По-топло е — отговори тя тихо.
Той я зави с кожи.
— Повярвай, не исках да те убия — прошепна тя.
— Може и да ти повярвам — утре. Сега съм наистина капнал и не желая да рискувам.
— Ти сънуваше…
— Възможно. Много често сънувам.
— Съжалявам.
— Задето се опита да ме убиеш?
— Глупости! — протестира тя ужасена. — Никога не съм го искала! Искам да кажа, че станалото в Хоук’с Керн… ужасната смърт на съпругата ти…
— И понеже ми съчувстваш, трябва да те развържа, така ли? — попита той.
— О не, и така съм много добре — каза тя с подигравка.
— Тогава всичко е наред… Съжалявам, но не мога да те развържа. Само глупак може да е толкова лекомислен.
Когато протегна ръка към нея, тя цяла се сви. Но той само придърпа завивката чак до брадичката й. После мина от другата страна и си легна.
Поне нямаше вече да трепери. Беше уморена до смърт, а той не беше стегнал силно ремъците и те не се врязваха болезнено в китките й. Само след минута тя вече спеше.
8
Този път сънуваше Кира — обгърната от нещо топла и меко. Загърната в завивките, тя се наслаждаваше на усещането, че я галят. Кожата сякаш се плъзна бавно по шията й, по гърдите, по корема. В жилите й сякаш течеше огън — изкусителен, нестихващ.
Отвори объркана очи и видя широките гърди на Арин. Вече не беше вързана за леглото. Беше я развързал, изглежда, докато е спала. Сега ръката й лежеше на гърдите му, а кракът й на неговите бедра. Тя се притисна към него, сякаш беше неин любовник от цяла вечност. Пръстите й се бяха вкопчили в гъстите къдрави косми на гърдите му. На бедрото си тя усети нещо треперещо, но не желаеше да разбере какво е…
Беше я прегърнал през раменете. Изглежда беше взела в съня си ръцете му за кожената завивка. Арин сигурно е буден от известно време. Странно, но той продължаваше да я гали. Заравяше пръсти в косата й, тялото му се притискаше към нейното.
Когато се опита да го отблъсне, той я притисна още по силно към себе си.
— Може би си помисли, че до теб лежи Дароу?
Усети как се изчервява. За щастие той не виждаше лицето а само главата й. Наистина ли вярва, че би се притискала в съня си с такова удоволствие към Дароу? Какъв глупак… Отново се опита да се освободи, но не успя. Вместо това от усилията й ставаше все по-горещо.
Онова, което се случи между тях, не биваше да се повтаря… Въпреки това изпита изведнъж палещо желание да докосне Арин, да опознае тялото му… Не, трябва да се брани с всички сили от това. Дължеше го на честта си. Но той не я пускаше и тя усещаше гнева, напрягащ мускулите му.
— Реши, че е Дароу, нали? — попита дрезгаво той.
— Това има ли значение за теб?
Той я обърна по гръб и се наведе над нея.
— Може да съм просто любопитен. По начало един мъж може да спи с всичко, което е топло и меко.
— Включително и с овце… Както чувам, планинците имали особена слабост към тези животни.
— Какво ли не приписваш на горките планинци! Аз пък съм чувал, че английските крале особено много обичали овце, като се почне още от първите Плантагенети. Впрочем, аз не съм истински планинец, въпреки че редом с мен яздят много хора от планините. Досега никой не е твърдял, че водим овцете със себе си. Но ти трябва да отговориш най-сетне на моя въпрос. Наистина ли сънува своя годеник?
— Би ли ме пуснал?
— Не. Отговори на въпроса ми, лейди. Така предизвикателно се притискаше към мен. Затова съм любопитен. Копнееше за Дароу, нали?
— Колко смешен разговор…
— Той привлича ли те?
— Пусни ме!
— След като отговориш на въпроса ми. Трябва ли една жена да се чувства привлечена от един мъж, за да спи с него?
— Що за абсурден въпрос! Повечето жени биват омъжени от своите бащи или от господарите си за мъже, от които се отвращават. Или…
— Или какво?
Кира поклати глава.
— Кажи, тогава ще зная дали лъжеш.
— Или… биват просто изнасилени от чужденци — продължи колебливо тя. — Чувала съм също, че много нещастни годеници трябвало да прекарат брачната нощ в обятията на своите господари, защото Едуард е позволил на лордовете си да използват в Шотландия тъй нареченото право на господаря.
Правото на господаря. Според този феодален обичай земевладелецът имал право да прекара първата нощ с годениците на своите арендатори. Едуард върнал обичая в Шотландия, навярно за да допринесе за постепенно измиране на шотландците. Кира изгледа притеснено Арин. В сегашното й положение несъмнено беше грешка да му напомня за злодействата на английския крал и така още повече да го разгневи.