Той отвърна замислено на нейния поглед и, странно, но тя се запита как ли биха се развили отношенията им, ако се бяха запознали при други обстоятелства.
— Пусни ме най-сетне. Отговорих на въпроса ти.
— Не, не си. За Дароу ли ме взе?
— Как бих могла, след като изобщо не знаех, че сънувам? — отговори ядосано тя.
— О, лейди, за любовния акт е нужно много повече от… — Очите му се присвиха и тя остана с впечатлението, че не казва каквото мисли… — освен единствено любовният акт. Сигурно знаеш. Въпреки че си успяла да запазиш невинността си, събрала си известен опит. И тъй като беше достатъчно саркастична, за да споменеш овцете, явно се ориентираш добре в царството на любовта.
— Какво всъщност очакваш от мен?
— Искам да открия истината за теб.
— Но аз нямам какво да ти кажа. Или искаш да изтупаш от мен истината с бой?
— Има и други начини. Да видим… Знаем какво Дароу не е правил с теб. Та с какво сте се занимавали? Коварен, алчен човек и неговата красива годеница в крепостта, която той ще придобие. Доста отдавна сте сгодени. Проявявате търпение докато получите благословията на свещеника? Съмнявам се. Какво се е случило между вас?
— Нищо…
— О, прекалено стеснителна си, за да ми опишеш станалото. Нека ти помогна. — Той прокара бавно пръст по бузата й. — Докосвал ли те е по този начин? — попита най-учтиво. — А да те е целувал така? Преди да осъзнае намерението му, той притисна уста към нейната и я накара да отвори устни; от тази целувка цялото й тяло пламна. Гордостта й повеляваше да се брани.
Но силата на Арин победи гордостта. Държеше здраво брадичката й. Целувката беше учудващо нежна и тъкмо затова атакува още по-силно нейните сетива. Езикът му изследваше бавно устата й, играеше си с нейния, който също започна да се движи. Само за да си намери някъде място — убеждаваше се припряно Кира. Но причината беше друга. Тя искаше да го вкуси, да вдиша миризмата му, която й харесваше не по-малко от тежестта на неговото тяло, покрило нейното, харесваше докосването на ръцете му.
Беше щастлива, че е желана с толкова любов, чувствено и интимно — усещането й беше непознато. Не беше и помисляла, че ще копнее за това…
Смешно!
След смъртта на съпругата си, сигурно беше целувал все така примамващо безброй проститутки. Някои мъже се развличали дори с овце.
Защо бруталният глас на разума не накара подлудяващите емоции да замлъкнат? Защото целувката беше толкова нежна и изкусителна. Сякаш Арин беше омагьосан от нея и я желаеше все по-страстно…
Не ставай глупава, опита се да се вразуми. Не му се поддавай! Но не го стори. Каква беше тази лудост? Трябваше да мрази този мъж, поне също толкова силно, колкото се отвращаваше от Кинси. Съпротивлявай се, отблъсни го, не си позволявай подобни усещания… Този глад… Колкото и да се противеше трябваше да признае, че целувката му е запалила огън в кръвта й.
Той изведнъж стана, прокара пръст по бузите й, разбра че тя плаче и го изтълкува погрешно.
— Значи го обичаш — каза с безразличие.
Кинси ли? Само като си помислеше за него и по гърба й полазваха тръпки.
Той стана припряно от леглото, сякаш беше видял чумни петна по тялото й, отиде бързо до умивалника и наля от каната вода в легена.
Дали се канеше да избяга? Толкова отблъскваща ли е, та този мъж, който имаше пълна власт над нея, иска да се махне? Само след няколко минути той вече се беше облякъл и излязъл от стаята.
Арин беше бесен и не знаеше защо. Кира притежаваше очевидно дарбата да го дразни и беше направо смешно, че не може да я постави на място. Не, наистина не бива да си блъска главата заради нея. Тази малка глупачка, готова да скочи от високата кула, подтикната от желанието да предупреди любимия си Дароу за опасностите, които го дебнат в Сикерн — та тя не значи нищо за него. Трябва да я върже за кол насред двора, да струпа наоколо й дърва и да ги запали. Но нали всъщност изобщо не се съобразява за нищо с нея.
В залата срещна Рейгуър, който беше възложил на хората си различни задачи. Един каменоделец тъкмо поправяше срутената стена на източната кула.
— Изглежда това с дамата наистина е било нещастен случай, Арин.
— В такъв случай защо, щом ме зърна, се опита да отплува по-надалеч от мен?