— Какво е станало с лейди Кира?
Вестоносецът наведе потиснато глава и пристъпи по-близо.
— Опитала се е да се съпротивлява. Изглежда почти го е надвила в двубой в параклиса. А по-късно… се е хвърлила в реката.
Кинси се вцепени. Ако беше умряла… Изведнъж я видя с вътрешния си поглед — красивата, безумно храбра, горда, презираща го Кира, която упорито го държеше на разстояние. Винаги учтива, винаги коректна, но толкова студена и недостижима — въпреки че беше всъщност толкова пламенна. Тъкмо до чувствата си не го допускаше никога. А той се усещаше сякаш покорен от нея.
Ех, нали в края на краищата ще му принадлежи, заедно с богатството и титлата си. В брака ще й покаже кой на кого е подчинен. Това си представяше в безсънните си нощи. Желаеше хубостта й, искаше да пречупи волята й, да проникне във всички чувства, които тя криеше в душата си.
А сега?
Беше ли взел Арин онова, което бе отказвано досега на нейния годеник? Тя затова ли се беше хвърлила в реката?
— Мъртва ли е? — прошепна.
— О не, милорд, да благодарим на бога — тя е жива! Преплувала е реката…
— Успяла е да избяга от варварите?
— Не, все още е негова пленничка.
Кинси опря бесен ръце на резбованата камина. Негова пленничка, негова курва. По-добре да беше умряла…
— По дяволите този Греъм! Веднага се връщаме там.
След Джил и сър Ричард Игън, заместник-командващият, се втурна в залата. Беше висок, строен мъж и кален боец. На трийсет и пет години беше видял вече доста свят.
— Кинси! Току-що научих какво се е случило в Сикерн. Сега трябва добре да размислиш какво ще правиш. Ние всички сме ужасени и се молим за твоята лейди. Но като твой приятел, готов да умре за теб те моля — не жертвай нашия живот! Ако умреш, вече няма да можеш да помогнеш на лейди Кира. Арин Греъм разполага с голям отряд и сега замъкът е негов. Освен това се ползва с уважението на влиятелни предатели като Андрю де Морей и Уилям Уолъс. Трябва ни по-голяма бойна сила. Утре графът ще бъде тук. Той ще помоли краля да ни даде войската, от която имаш нужда.
Все още бесен от гняв, Кинси понечи да му възрази. Но после поразмисли и даде право на приятеля си. Трябваше да овладее дивото желание за мъст, което замъгляваше съзнанието му. Не биваше да напада слепешката онези хора извън закона, твърде високо ценеше собствения си живот. В този миг мразеше Кира, защото тя умееше да го вразумява, та макар и за кратко. С наведена глава заповяда:
— Оставете ме сам!
— Лорд Дароу… — подхвана Джил.
— Махайте се! — И Кинси хвана заканително дръжката на меча си.
— Излезте! — измърмори Ричард и изблъска младежа през вратата.
— Ти също! — изкрещя Кинси.
— Не, и ме чуй. Трябва да използваш ситуацията. Едуард ще разбере гнева и мъката ти. Скоро целият свят ще знае, че лейди Кира е скочила в реката, за да избяга от един дивак. В наказателния си поход ще имаш подкрепата на голям брой мъже. Каквото и да сторим — то ще е оправдано.
— Ричард, не проумяваш ли какво се е случило там.
— Напротив и те моля да последваш съвета ми. Не си глупак, а мъдър човек и не бива да избързваш.
— Налей ми една бира и ме остави на мира.
— Кинси…
— Прави каквото ти казвам!
Ричард предпочете предпазливо да се оттегли.
За да се забрави, Кинси пи цяла нощ. Бирата най-сетне го замая, чувстваше се ужасно зле. Малко преди да се развидели се довлече до господарската спалня. Бирата едва бе посмекчила гнева му. Отпусна се, капнал, в леглото.
Гърдестата щерка на покойния лорд отиде при него. Той я гледаше безстрастно как се съблича. После тя се пъхна под завивката до него и потърка тялото си в неговото. Той не усети нищо. Но тя не се предаде, разкопча дрехите му и хвана в ръка доказателството, че е мъж. Само за няколко дни беше загубила всякакъв свян. С устни до неговите му зашепна възбуждащи думи.
След като тя го задоволи, Дароу си пое дълбоко въздух.
— Стига…
Но тя продължаваше да се притиска към него и да го целува по устните. Той за малко не повърна. Награби я ядосан за бедрата.
— В тялото си същинска крава.
На дрезгавата светлина на утрото тя го гледаше недоумяващо. Не разбра ли какво й каза?
— Същинска крава — повтори той и я изблъска от леглото. Във въображението си виждаше Кира — тънките черти на лицето й, прекрасната й фигура, зелените очи, блестящата коса. Редом е нея всички жени бледнееха. Както много често, едновременно я мразеше и я желаеше.
Изведнъж си спомни за съпругата на Арин Греъм, която бе изнасилил, която прие неизбежното и дори му показа презрението си. Сякаш той нямаше никакво значение, сякаш изобщо не я беше докосвал…