— С удоволствие, лейди! — Той я хвърли грубо върху сламения дюшек и от силния удар й спря дъхът.
Щом задиша отново, тя скочи от леглото и сви войнствено юмруци. Но Арин вече й беше обърнал гръб и се беше загледал във високо лумналите пламъци в камината. За разлика от господарката си, слугите явно се опитваха да спечелят благоволението му като се грижат усърдно за неговите удобства.
Да можеше поне да си държи устата и да пази дистанция… Но тя не го правеше.
— Нещастен варварин, копеле! — извика тя, полудяла от гняв. — Бог ми е свидетел, че нямаше право да ме унижаваш по такъв начин!
— От едното унижение не се умира — отвърна той и се обърна към нея.
— Защо ми причиняваш това? Защо трябваше да бъдеш пред хората си толкова жесток с мен, сякаш съм някоя… някоя…
— Може да съм ти направил услуга. От тук нататък сигурно ще те оставят на мира.
— Защото смятат, че съм твоя, твоя…
— Моя курва? — допълни той учтиво.
— Не се съмнявам, че си създал точно такова впечатление.
— Сама си си виновна за драматичната сцена.
— Какво?
— Ами като си помислих, че току виж си се уплашила да не те изоставя заради някоя овца. Просто исках да ти покажа ясно, че предпочитам теб. Впрочем… в края на краищата май ще паднеш още веднъж от кулата, след като пред моята нежност предпочиташ смъртта.
— Не съм скачала от кулата и никога няма да го направя!
— Това много ме ласкае, Кира. Значи ти се виждам по-малко ужасен от смъртта?
— Подобна смърт би била подла капитулация. А аз никога не се предавам. Каквото и да ми сториш, ще го преживея, още повече, че си ми обещал да потиснеш желанието си да ме пребиеш. В края на краищата печална съдба ще бъде отредена не на мен, а на теб.
— В такъв случай трябва да се насладя на всеки миг и разбира се, да те надживея.
— Смяташ, че ще успееш? Аз съм много опасна.
— За щастие има пътища и начини да се справя с тази опасност.
Кира си мислеше, че е потисната заради ремъците, с които я върза предишната нощ за леглото.
— Мислиш, че ще се опитам да те убия, докато спиш?
— Толкова ли съм ти оживял на сърцето, та вече нямаш желание да ме убиеш?
— Не дрънкай глупости!… Но за да се върна към въпроса кой кого ще надживее, — възможно е да надживея не само теб но и дузина от твоите мъже.
— О!
Изправила рамене, тя мина покрай него до вратата и рязко я отвори. После се обърна колебливо към Арин. Но той само се поклони и й даде да разбере, че може да излезе от стаята.
Кира прекрачи прага с разтуптяно сърце, но не се решаваше нито да се обърне, нито бързо да продължи. Най-сетне си вдигна полите, за да хукне. Изуми се, защото почувства облекчение когато Арин сложи ръка на рамото й. Известно време той я гледаше изпитателно, а после я вдигна и я метна през рамо. Тя барабанеше с две ръце по гърба му.
— По дяволите, защо не ме пуснеш да си ходя?
— Защото означаваш много за мен.
За пореден път тя се озова хвърлена на леглото.
— Колкото пъти намеря възможност, ще се опитвам да бягам — заяви тя и стана.
— Добре, че ме осведоми — каза той хладно и проследи погледа й, вперен във вратата. — Е, хайде, давай, лейди!
Стиснала зъби, тя изтича покрай него. Този път той й препречи пътя, преди да е стигнала до вратата, сграбчи я и отново я блъсна на леглото.
— Копеле! — съскаше тя. — Да знаеш, че ще съжаляваш!
— Не аз, а ти ще съжаляваш, ако не престанеш най-сетне с тези глупости. Не ме дразни! В противен случай ще ти скъсам дрехите пред цялото село и ще те пердаша, докато те насиня.
— Ами хайде, направи го де! — предизвика го тя и се надигна на колене. — Само го направи и ще видиш…
— … как хората ще се разбунтуват срещу мен, а моите воини ще ги избият?
— О!… — Тя скочи от леглото и се нахвърли с вдигнати юмруци срещу него.
Той лесно се справи с това нападение. Прегърна я с една ръка през кръста и я привлече отново към леглото.
— Ако искаш, можем да приключим всичко и тук.
— Какво? Не, не искам… — Тя извика ужасена, когато той седна на ръба на леглото и я сложи на коленете си. С едната си ръка я държеше здраво, с другата й запретна високо полите. — Не! — съскаше тя. Успя някак да се смъкне от скута му и сега се свиваше разтреперана на пода пред него. — Всъщност какво искаш от мен?
— Твоята безусловна капитулация. — Арин стана и отиде до камината. — Като компенсация за напрегнатата вечер — добави той и бавно се протегна.
Сложи внимателно колана с меча на един скрин и сгъна връхната си дреха. Без да удостои Кира с поглед. Но тя знаеше че би забелязал всяко нейно движение. След малко тя прошепна:
— Защо ме мразиш толкова?
Той рязко спря, но не се обърна. Отблясъците от огъня трептяха, червеникави и златожълти, по голите му рамене.