— Защото принадлежиш на Дароу.
— О не! — Тя внимателно стана и се дръпна по-надалеч от него. — Никой човек не може да притежава друг човек.
— Заблуждаваш се, лейди! При вас англичаните съпругите се смятат за собственост на своите съпрузи.
— Ако донасят своя собственост в брака, това сигурно звучи вече малко по-различно.
Той събу панталона, обувките и най-сетне погледна Кира.
— Ти си донесла на своя годеник страшно много, нали? С твои средства той събра голяма войска, която се бие на страната на Едуард. Кралят те цени изглежда и по други причини. Ти си, по всяка вероятност, една от неговите любимки и можеш да внушиш на Дароу всичко, което би се поправило на Едуард.
— Наистина ли го вярваш?
— Не трябва ли?
— Аз не съм убийца.
— Твоите ръце може и да не изцапани с кръв, въпреки че умееш да въртиш меч. Интересна дарба за толкова невинно девойче…
— Научих се на фехтовка, докато живеех при двора. За развлечение.
— Никой ли не те е учил да шиеш? — попито сухо Арин.
— Като придворна научих много неща.
— Да, при двора на Едуард. А мой учител беше Александър комуто дължа най-важното, което зная. Например, че никой мъж не е по-важен от неговата страна, но деспотизмът на един единствен мъж може да е съдбоносен за тази страна. При Бъруик Едуард не уби нито един човек, нито една жена или дете. Но той даде заповедта за клането и затова по ръцете му е полепнала кръв. Всичката кръв, която се пролива в Шотландия, е пролята от английския крал.
— Но къде е моята вина? Може би в моя годеж?
— Нали си дала на Едуард клетва за вярност? — попита той и седна на леглото. Изгледа изпитателно Кира, преди да духне свещите на нощната масичка. Сега вече само огънят в камината осветляваше оскъдно стаята.
— Да, но…
— А ще се омъжиш ли за лорд Дароу, макар да знаеш колко много хора е убил? — Без да дочака отговор, той се пъхна под китките и й обърна гръб.
Тя застина неподвижно, капнала и потисната. Как да обясни на този мъж, че наистина е израснала като поданица на Едуард, но различава много добре справедливото от несправедливото? Както и честната борба и насилието, воденето на война и убийството. Как може Арин да я проклина, докато толкова влиятелни шотландски благородници продължават да водят междуособни войни, оспорват си короната и са толкова непоследователни в своята лоялност? От една страна искат да спазват шотландските традиции, от друга се боят от могъществото на Едуард и треперят за имотите си.
Гласът на Арин наруши тишината.
— Ела в леглото, Кира. Стана късно.
— Моля те, пусни ме да си ида — прошепна тя.
Известно време той не помръдна и тя реши, че не я е чул.
Но после се обърна към нея и я изгледа мрачно.
— Наистина ли съм толкова жесток към теб?
— Никога не зная какво ще се случи следващия миг. — Тя не виждаше очите му, но усещаше неговия поглед.
— В такъв случай изпитваш същото, каквото и целият шотландски народ.
Тя пристъпи бавно към камината, усети на лицето си топлината на огъня, чу пращенето на пламъците.
— Никога не знам дали се преструваш на учтив или ме мразиш заради престъпленията на други, дали няма да загубиш търпение и… — Тя млъкна защото внезапен полъх й подсказа, че той се приближава мълчаливо към нея. Извика тихо, когато я вдигна на ръце. Решимостта му не търпеше възражение. Смая се, защото не прочете в погледа му гняв, а нещо друго, което я накара да забрави протестите си.
— Въпросът какво и кога ще се случи, не бива да те измъчва. Ела в леглото, защото съм уморен и имам нужда от утеха.
— Която аз няма да ти дам.
— Тази нощ ще го сториш.
— Много грешиш. Няма да се предам, та ако ще и за една единствена нощ.
— Не ти вярвам.
Кира се изчерви. Как да й вярва, след като никога не се бе съпротивлявала отчаяно?
— Тази нощ ще трябва да ми повярваш.
— Дали съм склонен да ти повярвам или не, няма никакво значение. Защото тъй или иначе ще те обладая и, както и първия път, няма да има пощада. Ти нали това искаше да чуеш?
— Не! — възрази тя, но обви шията му е ръце, докато той я носеше към леглото. Само за да не ме хвърли пак така безмилостно върху дюшека, оправдаваше се тя пред себе си. Само затова съм се хванала здраво за него…
— Та ще воюваме, значи?
— Разбира се. Това, което правиш, не е редно.
— Съмнявам се дали наистина ме мразиш чак толкова.
— Ти ме ужасяваш.
— И мен ме ужасяват много неща, но не и ти. Поне не в този миг.
Тя искаше да отбрани поне гордостта си. Но близостта му беше толкова приятна. Изведнъж съжали, че е неин враг, че милувките му не значат нищо, защото тя ще се омъжи за Кинси Дароу.