Той я сложи внимателно на леглото, после се изтегна до нея. По каменната стена танцуваха сенките на огъня и рисуваха странни орнаменти. Пръстите на Арин се плъзнаха по бузите й. Облегнат на лакът, той разглеждаше лицето й. Какво ли вижда в тъмното? — питаше се тя. Червените и сини отблясъци на пламъците хвърляха слаба светлина. Беше затворила примирено очи, но усещаше с удоволствие топлината, която излъчваше тялото му, неговата сила и мириса му, хладината на ленените чаршафи приятната грапавина на кожени завивки. Докосванията на Арин… Тъкмо от тях искаше да избяга, но нежността му беше толкова завладяваща, палецът, които прокарваше по устните й, а после и целувката му… Тихият й стон прозвуча като протест. И все пак прелъстителната му уста лесно разтвори устните й а езикът му подхвана сластната си игра.
Отдръпни се от него, заповяда си тя. О, да, опита се… После той обгърна лицето й с двете си ръце и сега сякаш пиеше от устните й, а тя не се противеше на целувката му а по-скоро на чувствата, които той отприщваше, защото бяха като гъсто, опияняващо вино. Когато Арин откъсна устни от нейните, тя си пое дълбоко дъх, а леко подпухналите й устни останаха отворени на хладния нощен въздух и все още гладни защото й се струваше, че сякаш вкусва от него. Не искаше да отваря очи. Но клепачите я предадоха, вдигнаха се и тя срещна погледа му. Нещо в кобалтовосините дълбини на очите му събуди в нея желанието да избяга, но още следващата секунда тя забрави за него.
— В тъмното е най-хубаво, нали, лейди? — прошепна той.
Преди тя да успее да отговори, той отново я целуна и милувките му станаха други. Досега езикът му си беше играл съвсем нежно с нейния, а сега проникна взискателно в устата й. Объркана, тя се опитваше да разбере и потисне собствените си чувства, въпреки че тъй или иначе, всичко беше вече загубено. Врагът би трябвало да я отблъсква. Вместо това тя се остави той да я съблазни.
Той развърза връзките на брокатената й рокля, после и на ленената фуста. Когато се опита да хване пръстите му, той я целуна и ръцете й веднага се отпуснаха. Не би могла да каже кога дрехите й изчезнаха като лед под лъчите на пролетното слънце. Усети само, че трепери и търси топлината на Арин. Да, разбира се, и пред себе си и пред краля на Англия беше задължена да се бори с шотландския завоевател. Но нима това можеше да има вече значение? Вече беше изтъквала подобни аргументи, но се оказа безсмислено.
А сега? Беше ли в състояние да промени нещо в това положение? Никога нямаше да го разбере, защото се оставяше да бъде съблазнена, не за да си спаси живота, а защото страстно го желаеше.
Усети устните му на шията си, собствения си пулс, който туптеше под неговата целувка. Езикът му се плъзна бавно по нежната й кожа, после между гърдите, заобиколи едната и заблиза пъпката. В жилите на Кира сякаш просветваха мълнии, всепоглъщащ пламък обхващаше цялото й тяло, нейната душа.
Останала без дъх, тя се раздвижи и от устните й се откъснаха тихи звуци — не думи, а само шепот, несвързан като мислите й, объркан като всичко, което се опитваше да отблъсне и което я привличаше. Трябваше все пак някак да протестира. Тя се вкопчи в раменете на Арин, усети силата му, топлата му жизненост, понечи да го отблъсне, но го привлече към себе си. Треперещите й пръсти се впиха в неговите мускули, докато главата й се мяташе конвулсивно по възглавницата.
Езикът му кръжеше по пъпа й, ръцете му се разхождаха по краката й. Сякаш по някакъв вътрешен подтик, тя вдигна бедра. Простена и зарови пръсти в косата му.
Сега палецът му се плъзна между краката й, проникна в нея и се задвижи възбуждащо. След това езикът му измина същия път. В кръвта на Кира сякаш бе пламнала влажна жега, пръстите й стискаха конвулсивно черните къдрици на Арин. Той хвана китките й, разпери ръцете й встрани, без да нарушава интимността на прелъстяването. Изведнъж легна върху тялото й и се сля с нея. Огнена целувка заключи устата й. Преплел пръстите си с нейните, той привлече ръцете й зад главата и ги хвана здраво. Когато почна да се движи в нея, срещна погледа й.
Не, той не я отвращаваше, не и в този миг.
Във всепоглъщащия ритъм на любовния акт тя долавяше ударите на сърцето му, дишането му, пламъците там, където се бяха слели, собствения си препускащ пулс, стремежа си да постигне някаква примамлива, непозната цел, желанието си. Всичко друго на този свят нямаше значение. И най-после върховния миг — ослепителен, сладък, спиращ дъха пламък, помитащ и последната ясна мисъл…
Кира чуваше пращането на пламъците, виждаше танцуващите сенки по стените, усещаше неговата тежест, все още горещото му тяло. Но страстта беше угаснала. Той лежеше, тежък и задоволен, върху нея. Беше пожелал да я прелъсти и беше успял. Колко лесно я измами… Щом го осъзна, тя сякаш подлудя от яд. Трябваше час по-скоро да се освободи от него.