— Махни се… — изрече и се опита отчаяно да отблъсне гърдите му.
— О, господи, лейди…
— Не мога да дишам.
Той веднага легна до нея и я прегърна. Гледаше я, присвил очи.
— Моля те, Арин…
— Отново тази учудваща дума! Та за какво ме молиш?
— Веднага ме пусни. Нали ти казах — не мога да дишам…
— Аз пък мисля, че дишаш съвсем нормално.
— Не… Моля те, искам да стана. Нали постигна каквото желаеше.
— Наистина. Горката Кира! Колко брутално те изнасилих!
— Ти си жесток.
Когато той тихо се засмя, тя стисна зъби и вдигна ръка да го удари. Но той хвана здраво китката й.
— Значи никаква капитулация, нали, лейди? Но всъщност кой кого прелъсти? — Тя се опита гневно да се отскубне, а той поклати развеселен глава. — Сърдиш ми се само защото…
— Разбира се, че ти ме изнасили!
— След като ти свали меча си още при първото ми нападение. — Той се опита да отметне от челото й разрошената коса, но тя се извърна, за да избегне докосването. Тогава той хвана лицето й с две ръце и я накара да срещне предупреждаващия му поглед. — Внимавай, Кира. Вече копнееш за моята прегръдка, а аз скоро ще те напусна.
— И ще свършиш на бесилото.
— Възможно е — измърмори той с усмивка.
— Няма никакво „възможно“! Едуард ще те преследва безмилостно, защото иска да притежава цяла Шотландия, от Изтока до Запада и от Севера до Юга.
— Тогава трябва да се насладим на времето, което още ни остава.
— Наистина ли искаш да захвърлиш живота си?
— Тази нощ съм все още много жив.
— Но аз се чувствам ужасно уморена.
— Изобщо не ти личи. — С какво удоволствие би го зашлевила… — Но щом си капнала, хайде да спим.
— Не желая да прекарам нощта в твоето легло. Нито дори в тази стая.
— Въпреки това ще останеш тук. Колкото и привлекателна да те намирам, ти все още си мой враг. Искаш да ме заблудиш но аз не забравям нито за миг, че си дала на Едуард клетва за вярност. Въпреки това съм готов да се съглася с нещо — не те принуждавам да дремеш в моето легло. Ако искаш, ще те увия в кожи и ще те сложа да легнеш на мечата кожа пред камината.
— Колко си невъзпитан! Ти трябва да спиш на пода!
— Защо аз, лейди? Та аз изобщо не се оплаквам. Чувствам се много добре там, където съм. — Сини сенки, сини пламъци сякаш всичко се отразяваше в неговите очи. Този път не се възпротиви, когато той отметна косата от челото й. — Трябва ли да измисля нещо, за да останеш доброволно при мен?
— Ако ме принудиш…
— Това ще можеш да преживееш, нали? — засмя се сърдито Арин. — Само не и капитулацията си.
— Докато има и най-малка възможност, човек трябва да се бори.
— Е, добре, в такъв случай аз те принуждавам да спиш при мен. — Той я привлече към себе си и беше толкова прекрасно да усеща топлото му тяло. — Не ме обичай прекалено силно — прошепна на ухото й.
— Изобщо не те обичам — възрази тя.
— Колко жалко, при положение, че омразата ми към теб взе постепенно да отслабва — каза той и я притисна още по-силно към себе си. — Вече почти съм забравил, че си годеница на Кинси Дароу…
11
Яхнал бойния си кон, Арин наблюдаваше учението на своите бойци. Те се събираха в плътно затворени редици и въртяха заострени пики. По десет души в група, образуваха ефективна отбранителна преграда пред английската кавалерия. Както и войската на Уилям Уолъс и Андрю де Морей, отрядът на Арин също се състоеше от „простолюдие“, както се изразяваха англичаните. За изключение признаваха само богатия и влиятелен Андрю де Морей. Много от неговите роднини бяха пленени при Дънбар. Сега лежаха в английски затвори или бяха принудени да се сражават за Едуард във Франция.
В отминали времена в Шотландия войни водеха само богатите. Аристокрацията плащаше на войниците, обучаваше ги, а като награда за смелост по бойните полета, посвещаваше в рицарско звание някои от тях. Но сега повечето лордове не се намесваха в битката за Шотландия, от страх да не изгубят земите си в Англия, за да запазят благоволението на Едуард или от страх той да не заповяда пленените им роднини да бъдат екзекутирани.
Затова сега за Шотландия се сражаваха не синовете на богати мъже, а само хора от по-дребната аристокрация и най-вече селяни и рибари, занаятчии и търговци. За да предотвратят нови ужаси като клането в Бъруик, те се бяха надигнали срещу краля на Англия. Сега те бяха душата на своята страна.