Но тази душа трябваше тепърва да овладее военното изкуство.
Сериозна опасност беше за тях превъзходният Уелски отряд, стрелци с лък, който придружаваше всички по-големи английски войски. Всеки път, когато Едуард успееше да завладее някоя област, съумяваше да извлече от стрелците възможно най-голяма полза. Уелсците бяха усъвършенствали изкуството на стрелбата с лък и можеха да сразят врага дори само с убийствените си стрели. Затова войниците на Арин трябваше да се научат да се бранят със самоделните си щитове както от тях, така и от англичаните, въоръжени с тежки мечове и от английската кавалерия.
— Тичайте напред! — извика той. — По-бързо! Стройте се…
Установи, доволен, че мъжете се стараят много усърдно. Те не воюваха за богат военачалник и затова бяха зле платени. В Сикерн можаха най-сетне да се награбят на злато и сребро скъпоценности и скъпи платове и, най-важното — да се снабдят с оръжие, брони, коне и провизии.
Изведнъж усети, че някой го наблюдава и се обърна. Кира беше застанала на външната крепостна стена. Учудено смръщи чело. Как ли е избягала от стаята на кулата? Преди пет дена завладя този замък, чиято господарка го ядосваше все повече най-вече защото занимаваше прекалено често мислите му. След погребението тя вече не слизаше в залата за вечеря. Можеше да я принуди да го прави, но се отказа, въпреки че отсъствието й го дразнеше.
През онази любовна нощ, о, да, наистина беше любовна нощ, остана с впечатлението, че тя е вече по-приятелски настроена към него. Но още на следващата заран тя се държа по-хладно от когато и да било. Защо това го потиска така силно? Защо копнее за нейния глас, за допира на нежните й ръце, за нейната усмивка?
В Шотландия имаше много хубави жени, богати и бедни които жадуваха за свобода и биха пожелали страстно един толкова пламенен бунтар като Арин Греъм. Но Кира не беше шотландка а годеницата на Кинси Дароу.
Да, Кира воюваше неуморно с него. Беше повярвал, че постепенно се е отказала, но тя мислеше очевидно, че е загубила само едно стълкновение, но не и сражението.
Не ме обичай прекалено много, беше я посъветвал той твърдо убеден, че се е поддала най-сетне на неговия чар или просто на отколешната магия между мъж и жена. Дали не е избързал да се радва?
Изобщо не те обичам, му беше възразила Кира и беше прекарала последните две нощи върху мечата кожа пред камината. Той не я принуди да се върне в леглото и се престори, че не й обръща внимание.
През последната нощ успя да се преструва само няколко часа. После излезе от кулата и седна до камината в голямата зала.
Защо трябваше непрекъснато да мисли за Кира? Защото се чувства виновен?
След трагедията в Хоук’с Керн съвестта му го мъчеше вече достатъчно силно.
Беше потеглил изпълнен с омраза към Сикерн, с намерението да унищожи Кинси Дароу, неговия имот, неговата годеница. Но не очакваше да срещне жена като Кира. Възхищаваше се на хубостта и ума й. Нейната смелост, непоколебимият й боен дух можеха да са пример за не един шотландски воин.
Не ме обичай прекалено силно…
Постепенно взе да й се възхищава пряко мяра. Не биваше да забравя, че и тя, както и баща й Хю Бонифейс държаха твърдо на верността си към Едуард.
Погледна отново към крепостната стена, по която тя бавно се разхождаше. Дали не може да намери спокойствие? Или затворничеството я изнервя? Може би се опитва да отклони вниманието му от упражненията на неговите войници? Или вниманието на тези мъже? Като я гледа човек, лесно може да забрави на чия страна е тя.
Гледаше я, присвил очи. Тя изведнъж забеляза, че той я наблюдава и отстъпи от перваза. Дали не вярва, че той ще зареже заради нея тези жизнено важни упражнения с оръжие и ще отиде при нея?
— Джей! — извика той. Приятелят веднага яхна коня и отиде при него.
— Върни лейди Кира в стаята на кулата.
— Добре, щом искаш. — Джей вече се канеше да пришпори коня. Но после спря и погледна към гората. Арин също бе чул чаткането на копита. След малко видяха Джон Греъм да препуска с двама спътници към тях. Махаше оживено на братовчед си и неговия приятел.
Преди няколко дена беше отишъл да се срещне с Уилям Уолъс и го осведоми за бойната сила, с която разполага неговият братовчед и готовността му за обща борба. Сега се връщаше учудващо скоро.
— Погрижи се за Кира, Джей — заповяда Арин и препусна да пресрещне Джон. — Нещо ново?
— Да, нося новини. — Джон погледна към Северната ливада и видя как храбрите шотландци на Арин се обучават заедно с англичаните, минали на негова страна. Дори отец Кориган се беше присъединил към тях. Учудващо добър фехтовчик, ирландският свещеник показваше на неколцина мъже как да боравят успешно с мечовете си.